*




    Джордан Питърсън: Щастието е неподходяща цел. По-добре търсете…
    

       изт :  http://www.danieltroev.com/2018/09/jordan-peterson-on-happiness.html

Статията не е авторска, а компилация от различни лекции на клиничния психолог Джордан Питърсън. Приятно четене!

Джордан Питърсън: Не искаме да бъдем щастливи, а да не бъдем нещастни

Според мен има проблем в начина, по който масово хората говорят как трябва да се стремим към щастие. Първо, защото хората не се замислят защо точно това им е целта и второ, защото не дефинират какво точно разбират под щастие. Много често ако човек започне да описва какво точно иска, става ясно, че не иска да бъде щастлив, а иска да не бъде нещастен. Това е така защото биваме по-силно наранени от неприятните неща, отколкото се чувстваме добре от полезните неща. Като цяло хората сме по-чувствителни към болката и деструктивното, защото в крайна сметка наистина може да бъдем ранени.

Затова, първото нещо, което хората искат, е не да бъдат щастливи, а да не чувстват емоционална болка, да не изпитват срам, да не съжаляват, да нямат тревожност, страх, вина и да не бъдат отхвърлени. Хората искат негативните емоции да бъдат под контрол и евентуално да имат щастие за допълнително овкусяване на живота. Но в семейството искат да има например продуктивен мир, да има договорено умиротворение с близките и социалното обкръжение. Да живеят баланисрано и продуктивно, мирно и съграждащо – това е целта. Да мислим за тези неща като единствено за щастие е прекалено опростено. Това е все едно да имаш карта само с една дума. Как би те опътила?

Джордан Питърсън: Щастието не е цел, а страничен ефект

Ако искаш живота ти да е с по-високо качество, търси отговорност, а не щастие. Отговорността придава на живота смисъл. Намери си партньор, дръж се добре, имай деца, отгледай ги, намери си работа, помогни на себе си и света. Това са все важни отговорности. Насочи се към нещо важно и намали страданието на теб и твоето обкръжение. Оправдай съществуването си. И понякога ще си щастлив или ще получиш нещо по-добро като умиротворение на съзнанието, спокойствие, за да не се събуждаш в три през нощта с неспокойна съвест.

Много е важно човек да определи своите цели, особено в нашата материална и морално повърхностна култура. В нея много хора казват, че трябва да се стремим да сме щастливи, но според мен това е „слаба“ цел. С това не казвам, че не е хубаво човек да е щастлив, но нещата са по-дълбоки. Щастието не е цел. То е страничен ефект, а не е цел сама по себе си. По-добра цел е да бъдем например смели, устойчиви, силни, любящи. Хората не разбират, че това е по-важно. Ние ще се срещнем с големи трудности и ще трябва да изберем какъв човек искаме да бъдем, когато кризите се случват. Сред кризата някой трябва с достойнство да поеме отговорност. Това поставя въпроса относно нашия характер. Да изградим достоен за уважение характер е добра цел, за която в днешно време малко се говори.

Джордан Питърсън: Има моменти, в които трябва да сме не щастливи, а състрадателни, любящи…

В живота има много ситуации, на които би било неподходящо да отговорим с щастие. Също така очакването, че трябва да се чувстваме щастливи може да ни вкара в грешно психично състояние и да не разберем какво точно трябва да правим. Хората сме изградени от много различни мотивационни и емоционални импулси, които не си приличат. Причината за това е, че светът е толкова комплексен, че адаптацията ни зависи от много различни и добре обособени реакции. Има моменти, в които трябва да сме състрадателни, а в други агресивни, понякога е добре да се тревожим, а друг път – да се радваме.

Здравият и добре адаптиран човек има широк спектър от различни отговори, които не могат да се сведат до едно единствено измерение като щастие срещу нещастие. Животът не е толкова прост. Ако беше, щяхме да имаме само една емоционална система. Затова когато щастието ни е основна цел, тривиализираме живота и превръщаме преживяванията ни в нещо банално. За да може да възприемем стойността на дадено нещо, трябва неговата загуба да бъде значима за нас. Това означава да се отворим за преживяването на дълбок смисъл и паралелно трябва да приемем възможността за преживяването на болка и тъга.

Джордан Питърсън: Когато споделям на своите студенти, че целта на живота не е щастието, те изпитват облекчение

Причината за това е, че те вече го знаят. Дори без съзнателно да са го изразили, животът вече им го е показал с различните трудности и проблеми. Техните преживявания са показали, че животът е комплексен, а на моменти дори трагичен. И проблема, който аз откривам в масовата представа, че идеалната цел е постигането на щастие, е в това, че тя поставя всички тези хора в позиция да се чувстват засрамени от тяхното страдание. Те усещат, че ако чувстват страдание и приемат негативната страна на живота, това ще означава че нещо не са добре, че при тях има някаква грешка. Това ги прави непосилни да споделят нещо искрено за тяхната болка и просто се затварят.

Но ако сме постоянно в удовлетворение и щастие, много неща няма да ни докоснат истински и няма да почувстваме дълбочина. А животът без дълбочина е повърхностен и безсмислен. И това е проблем, който е свързан с това, че ако философията ни за живот е постигането на щастие и че всичко е супер, когато се сблъскаме с болка и страдание, ще станем себекритични, раздразнителни, дори разрушителни. За нашето психично здраве е необходимо да се изправим пред задачата да отговорим на важните въпроси, които ни задава самият живот.

                 

                    

Да превърнем щастието в цел - или по-точно в самоцел? Наистина би било грешка. Има и друг, фаталистичен аспект. Баба ми казваше: "Мълчи, да не чуе птичето и да рече: "Амин!". Два пъти в живота си съм казвала: "Щастлива съм !" - и дни след това ме застигаше голямо нещастие, свързано с болест и смърт. Случайност? Сигурно, но оттогава, подобно на цитирания от тебе автор, се моля не за щастие, а за по-малко нещастие:))).
Спомних си и друга проява на фатализъм - поговорката "Много добро не е на добро" и предупреждението: "Не се смей толкова, че ще плачеш!".
Изобщо народът ни е много мъдър, но си струва човек да се вслуша и в думите на този професор по психология Джордан
Питърсън. Благодаря ти, мила Еми!
Успешна седмица!

Интересно е споделеното от теб.Не съм фаталистка и нямам такъв начин на мислене.Тук ме впечатлиха тълкуванията и размислите по темата за щастието. Много разумни съвети,обяснения,послания!Пожелавам ти хубава седмица мила Вени!Прегръдки!