*



Страхът е психическо състояние на душата и естествен инстинктивен механизъм, който задейства защитните ни функции. Вселенският Мислител, когото наричаме Бог, го е включил в системите за оцеляване на всички същества. Загадъчната смесица от опитност и предпазливост идва на помощ на застрашените под много форми. Целта му е устойчивост на индивидите и общностите.

Страхът е изрисувал очи на бухал върху крилете на нощните пеперуди, за да плашат птиците, които ги нападат. Той е дал на хамелеона възможността да променя цвета си, за да се слива със средата, която обитава. Той кара козината на котките да настръхва, за да изглеждат по-големи. Позволява на калмара да се скрие в облак от мастило, което потъмнява водата. Обездвижва насекомите, така че да изглеждат мъртви, когато усетят наблизо голям враг. Научил е чаплите да стоят на един крак, за да оказват по-малко съпротивление на водното течение, което би могло да ги отнесе; допринесъл е за пъстрите пера на птиците, кората на дърветата и гъвкавостта на тръстиката.

Заради страха си от моретата човекът е изобретил корабите; и заради страха си от реките е издигнал мостове. Страхът от замръзване го е вдъхновил да сътвори дрехите, а страхът от слънчасване – да създаде чадърите и забрадките. Страхът от болестите го е накарал да търси подходящи лекарства; вследствие от страха си пред силата на дивите зверове, е създал своите първи оръжия; а смъртта го е довела до метафизичната истина, скрита зад физическото изчезване.

Като се имат предвид тези няколко примера, както и много други, които читателят може сам да си представи, трябва да заключим, че страхът е добър, градивен и прогресивен.

Но древните философи ни учеха, още преди хиляди години, че всичко, което е в излишък, е лошо. По тази причина липсата на страх се считаше за безразсъдство, сигурен път към унищожение. Обаче прекаленият страх е дори по-опасен – той не само унищожава телата, но и опозорява душите, унижава ги, отнема радостта и надеждата, омърсява ни морално, прави ни противни, безсилни за всякакво творчество и подобрение. Страхът ни обърква и кара да оглупяваме. Малодушието, или прекомерният страх, превръща човешкото същество в развалина, в играчка на насилието и несправедливостта, заробва го и го кара да целува краката на тези, които го ритат. Позволява на който и да е враг да му вреди, и още по-лошо – напълно да го унищожи.

В Мистериите, първото, в което се е обучавал кандидатът за посвещение, е било умението да побеждава страха, да бъде смел, достоен и чист. И така, надмогвайки страха, човек е постигал контрол над себе си и е успявал да си пробива път през неблагополучията на заобикалящия го свят, във физически, психически, умствен и духовен смисъл.

Побеждавайки страха, човекът е издигнал пирамидите в Египет, Партенона, Пантеона и Нотр Дам. Написал е „Илиадата” и „Одисеята”, „Библията” и „Бхагавадгита”, „Божествената комедия” и „Дон Кихот”. Изрисувал е мраморните плочи в Помпей, Сикстинската капела и „Пролетта”. Така са били сътворени грегорианското песнопение, Тетралогията на Вагнер, „Деветата симфония” на Бетовен и „В името на Бог – хвала!“ на Верди. Изваяни са били „Дискохвъргачът” на Мирон и „Пиета” на Микеланджело. Така е била открита Америка и се е кацнало на Луната.

Ако страхът понякога е уместен, то смелостта е винаги по-доброто.

Но днес изглежда, че сме забравили това.

Издигнат е култ към Страха и новите поколения са жертва на всичко това: със своя псевдо-пацифистки ескапизъм (бягство от реалността – бел.пр.), с наркотиците си, с ужаса си от животворните усилия, с паниката си пред всички форми на идеалистично и щедро обвързване.

Човекът, в своето заблуждение, е бил възпитан дори в страх пред Бога, бидейки Той нашият най-добър приятел, наш Баща, вечно присъстващото състояние на Изобилие, Любов и Милост.

Спешно трябва да си върнем духа на куража, на приключението, на инициативата.

Само мъжете и жените, които надмогват страха, могат да възобновят нашия замърсен и остарял свят, измъчван от най-лошото заболяване – СТРАХА.

Хорхе Ливрага

     източник:        https://www.akropol.bg
























снимки :  https://epaygo.bg

Човек цял живот се бори със страховете си - с ония, прекомерните, заробващи, уронващи човешкото му достойнство страхове. И все пак най-близка ми е мисълта на Т.Х.Уайт - нека бъдем естествени! Понякога малко страх като защитен механизъм, особено за нас, жените, не е излишен:)
Благодаря за интересното четиво!
Успешна седмица!
Прегръдка, мила Еми!

Здравей, Еми. На 11-ти септември са станали много неща. Хората обикновено свързват датата с атентата в Двете кули през 2001 г. На тази дата Иван Попов(потребител Барин) има рожден ден.
Поздрави!

Да,нека сме естествени и да изследваме страховете си - какви са причините да ги изпитваме ,което много ще помогне да ги преодоляваме.Аз вярвам силно в мъдростта на последната мисъл и за това я поставих последна.Трябва да имаме смелостта да си пожелаваме ,да мечтаем повече и да правим каквото е необходимо за да го постигнем!Хубави дни и успешна седмица ти пожелавам мила Вени!Прегръдки!

Радвам се,че сподели!Пожелавам ти искрено всичко най- хубаво и добро!Здраве,щастие,късмет!Да реализираш повече от важните си цели и мечти!Хубави дни и успешна седмица ти пожелавам!