Дървото на Живота
- автор: Кристина Митева
- категория: Мъдрост
- http://www.gnezdoto.net
Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и животът на едно дърво. И в двата живота има сходен смисъл - да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата...
Хората, които са отдадени предимно на задоволяване страстите, желанията и нуждите на тялото си, приличат на дърво, което не може да израсне нагоре и да даде плод, защото липсва емоцията и душата, липсва духа и простора, погледа към околното и нагоре. Обречени са на безплодие - не във физически, а в човешки, в истински и в творчески смисъл, на непълноценен живот, осакатен от оскотяване. Тогава, мисля, и корените са обречени да изгният. Тогава дори връзката - която тук не е връзка, а вкопчване - със земното липсва или излинява и загива.
От друга страна, и хората, отдадени единствено на духовния си живот и на духовното си развитие, изпадайки в другата крайност, са обречени на безплодие, за съжаление. Примери много. Аскети (от древността, та до наши дни), анорексици... Много думи, които започват с буквата "а-", което значи отрицание. На телесната ни природа или на друго... Тъжно, но е факт. И корените, и стъблата, и клоните, метафорично казано, на такива хора изсъхват, те не искат да се хранят от земята и съответно няма как да дадат плод. Красив порив, но неспособен да се развие както трябва тук, на този земно-небесен свят, съчетание от противоположности, които трябва да бъдат в хармония. В нас и извън нас.
А е тъжно нещо безплодния живот, безплодния човек, безплодното дърво... Звучи като проклятие. В Библията пише следното: "На другия ден, когато излязоха от Витания Той огладня; и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но като дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!" (Евангелие от Марка, глава 11, стихове 12 и 13).
Ето колко важно е да раждаме плодове - във всякакъв смисъл. Да се научим на баланс вътре в себе си между земното и духовното в нас, и да поддържаме този баланс. Да бъдем в хармония с различните неща у себе си, колкото и да са противоречиви понякога.. Само тогава можем да бъдем пълноценни човешки същества, от плът и кръв, но и с душа.. А и от плътта, и от душата си можем да раждаме и това е най-красивото.. В това е смисълът на Живота, според мен. И неговата пълнота. Да "предадем нататък"... Животът, енергията... Да оставим следа, да оставим нещо, или пък много неща, след себе си. Да родим и да (съз-) дадем, след като сме родени и ни е било дадено - и душа, и плът и кръв, и храна, и грижа... За да ни има и в бъдеще. Да бъдем проводници между световете в нас и извън нас, които можем да опознаваме... Както и между миналото - предишните поколения, от които произхождаме - и бъдещето - нашите деца, следващите поколения. И да бъдем чисти в това... Да бъдем като едно дърво, което е проводник на земната енергия, която е нужна на Живота тук, от корените си нагоре към върховете на клоните си... Към необята.
И аз мисля, че даването е смисълът на живота, защото така обогатяваме света и го правим по-добър. Да оставим следа, точно така е! И колкото повече допускаме доброто в себе си и неутрализираме злото, толкова по-стойностна следа оставяме.
А за да можем да даваме, всеки един трябва да е осъзнал достатъчно добре себе си, ценностите си и капацитета си. И да има своята вътрешна хармония и сила.
Криси ми е приятелка и на мен.
Поздрави!
И аз мисля, че даването е смисълът на живота, защото така обогатяваме света и го правим по-добър. Да оставим следа, точно така е! И колкото повече допускаме доброто в себе си и неутрализираме злото, толкова по-стойностна следа оставяме.
А за да можем да даваме, всеки един трябва да е осъзнал достатъчно добре себе си, ценностите си и капацитета си. И да има своята вътрешна хармония и сила.
Криси ми е приятелка и на мен.
Поздрави!
Не за пръв път срещам нейни публикации в сайта http://www gnezdoto ,които намирам за много близки до моите разбирания и възгледи за живота!
Да ,да се усъвършенстваме в тази посока на балансираност и хармония ще е стремеж ,според мен за цял живот!Да изживеем живота си в пълнота и да сме добър "проводник"на градивната енергия!Благодаря за споделянето!С пожелание за хубави дни!
разбиране , и светоусещане..
или, ти си подбираш само..подобни?
тогава,извинявай,но се загубва изобщо смисъла
на това, което си избрала, да постнеш
за мен има само Една Хармония
Думи и дела и мисли,да са в синхрон..
/ако искаш и..кучета си купи, да ти пазят..комфорта..
за мен това е безмерна..инфантилия..
но, всеки си има ниво..
така аз виждам..„споделянията“ във Виртуала..
хубава вечер, няма да пре1а
..каква си..Бутафория, само..
богата на тълкувания... Представената статия носи този положителен заряд,
който води размислите ни съм доброто, към светлото и истинските стойности
в живота, и според мен заслужава адмирации.
Поздравления за избора, Еми !
богата на тълкувания... Представената статия носи този положителен заряд,
който води размислите ни съм доброто, към светлото и истинските стойности
в живота, и според мен заслужава адмирации.
Поздравления за избора, Еми !
Благодаря ти за този богат и стойностен коментар!Всичко което споделяш е истина и се присъединявам към твоите адмирации за ценната статия , за авторката Кристина Митева с голям талант да успява да изрази по един красив и смислен начин истински стойностните неща в живота ни!Поздрави с най-добри пожелания за хубави дни изпълнени с хармония и позитивни емоции!