Прочетен: 2004 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2017 10:02
Антон ДОНЧЕВ: Зло е това, което разделя добрите хора
Четвъртък, 14 Септември 2017 |
https://artday.bg/index.php/profile/1867-2017-09-13-07-04-29
Представяме ви избрани цитати на Антон Дончев:
“Усетиш ли сянката на страха, трябва да намериш пропаст и да застанеш с гръб към нея така, че сянката да падне в пропастта. Ако успееш да стъпиш на самия ръб, ще откъснеш цялата сянка. Ако си далеч, колкото остане, ще те мъчи. Но сянката може да те повлече в пропастта, то ще рече, че съдбата ти е сложена на везни – от едната страна ти, от другата страхът ти. Ако страхът ти е по-тежък от тебе, защо вечно да трепериш?
Опипах добре скалистия бряг – все пак и в лудостта не вреди човек да е предпазлив. Пристъпих заднишком и увиснах с пети над пропастта. Страхът падна от гърба ми. Още веднъж, след пет години, щях да застана на ръба на друга пропаст и да оцелея.” – „Земетръс“
“Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.”
“Ако човечеството започне да подрежда някакъв пантеон на представители на човечеството, българите ще дадат Левски. Но това не е едно съкровище, което да се вади по празници – кога роден, кога обесен, да се излъска и след това да се прибере в раклите или не дай Боже да се зарови в земята, за да не го откраднат. Левски е огън, а огъня трябва да гори. Този символ на човечността е оставен на България да го пази. Българите всъщност пазят едно световно съкровище. Как сме го опазили? Как да обясним на хората, че ние посягаме на честта и достойнството на България. Ако трябва да го пазим, ние трябва да обясним на всяко дете, че Левски се ражда с него.”
"- Хайде, сине, да ме носиш – рече му баба Сребра.
- Как искаш да те нося, бабо? На рамене, на гръб или на ръце? И къде да те нося? – през сълзи рече Горан.
- При юруците, сине. А искам да ме носиш на ръце, до сърцето си, както тебе те е носила майка ти – до девет месеца на сърце, до три години на ръце – отвърна му бабата.
-До сто години ще те нося, бабо – рече Горан и заплака, по-силно. – Бъди ми майка, моята е умряла.
- Малко искаш да ме носиш, сине, защото до сто години ми остава още една – рече и се засмя баба Сребра с беззъбата си уста.“ - „Време разделно“
“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.
Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със ... затворени очи, в себе си.” – „Време разделно“
“Манол тихо му отговори:
- Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.
Тъмницата мълчеше.
Тогава оттатък детският глас запита:
- Татко, какво е зло?
Мълчание. И после – Маноловият глас:
- Зло е това, което разделя хората.
И след малко:
- Добрите хора.
Станах и си отидох. Манол ми отговори.
Отдясно камък, отляво камък и по средата – ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея.” – „Време разделно“
Притчата за страха е много точна, може би всекиму се е случвало да застава на ръба на пропастта и да избира...страхът или човекът да оцелее.
Да, нека пазим вратите си, за да не може да влезе злото!
Поздрави в този дъждовен неделен ден!
Притчата за страха е много точна, може би всекиму се е случвало да застава на ръба на пропастта и да избира...страхът или човекът да оцелее.
Да, нека пазим вратите си, за да не може да влезе злото!
Поздрави в този дъждовен неделен ден!
Да,хубаво е да се вслушваме в мъдрите думи на големи българи като Антон Донев!!Хубав ден пожелавам и на теб Веси!
Да мъдри размисли за важните неща в живота ни казани по един образен и ясен начин и според мен!С пожелание за хубави дни!Прегръдки!
Приятни есенни дни, Еми!
Приятни есенни дни, Еми!
Неясно как съм пропуснала да видя този твой коментар за което много се извинявам!Съгласна съм с теб- да търсим и черпим от мъдростта там където я има!За мен е удоволствие винаги,когато ми гостуваш!Радвам се,че ти харесаха мислите!Поздрави с пожелание за хубави и вдъхновени дни!Прегръдки!