Да сме умни не е достатъчно

Илиaна Смилянова

 

"Ум царува, ум робува, ум патки пасе." - българска пословица

Да сме умни, дори и много умни, е полезно, привлекателно и нерядко (си) го пожелаваме. Но всъщност то никак не (ни) е достатъчно - и за малките, и за големите неща по пътя ни. Дори нерядко може да е в наша вреда, ако остротата на ума не е укротена от благостта на душата, решимостта му не е хармонизирана от милостта на сърцето, а категоричността му - от мъдростта на тялото.

Ако “умността ни” не е балансирана, не е съпроводена от доброта, от приемане на различното (дори когато не го разбираме) и просто от човеколюбие (което никак не е просто), тя може да ни поведе в сенчеста посока, много точно изразена в думите на Сергей Н. Лазарев: “Дяволът е гений без любов.”

Често хвалим и чуваме похвали за ума, ценим го високо и го оставяме еднолично да ръководи изборите ни. Много по-рядко или никак ценим и хвалим, погалваме душата – за задушевността, целостта и добронамереността ѝ, сърцето – за сърдечността, чувствителността и съпричастността му, тялото – за честността му да ни показва нагледно и искрено какво е вътрешното ни състояние, в какво прекаляваме, какво не ни достига, как вървим срещу своето и чуждото добруване.

“Може да имаме цялата информация на света и пак да сбъркаме.”

Умът ни умее да учи, да запомня, да анализира. Но за да разберем цялостно и задълбочено каквото и да е, да се доближим в тълкуването си до същността му, ние имаме нужда от ръководството на душата, от чувствителността и дълбочината на сърцето, от вродената интелигентност на тялото - за да опознаем и да използваме пълноценно златните ключове към отговорите, скрити у всеки от нас.

 

Защото истината не подлежи на едностранна манипулация. Тя не е достъпна само на мислите или единствено на чувствата ни. Истината живее в срещите, вътрешни и външни, в различните гледни точки, диша в бавните и забавни връзки, които съществуват и които ние сътворяваме – между всички и всичко, и за които можем да прогледнем едва когато отворим за цялото и видимите, и невидимите си сетива.

Умът ни без съчувствие е знаещ, но не и разбиращ. Сърцето ни без котвата на разума е непостоянно, свръхчувствително, често ранено. Тялото ни без ръководството на душата, без разбирането на ума и съчувствието на сърцето е съвкупност от органи, привидно несвързани един с друг и разкъсвани от безсмислени болка и страдание. Душата ни без помощта на личността, на ума, на сърцето и тялото ни е безсилна да сбъдне житейските си земни планове.

Затова, да си пожелаем да мислим със сърцето, да чувстваме с ума, да одухотворяваме тялото си и да въплътяваме душата си – не само с ум и знание, но и с разбиране, мъдрост, чувствителност и съпричастност.

И със смиреното приемане, че и онова, което умът ни не може да побере, също има своето божествено право на съществуване.

 

 

със сърцето, да чувстваме с ума, да одухотворяване тялото си и да въплътяваме душата си...
С една дума - мъдрост.
Мъдростта е знание, разбиране, чувствителност, съпричастност, емпатия и всички други аспекти на човешкото същество.
Мъдростта не е даденост. Тя се трупа с опита, който придобиваме, и от който отсяваме доброто от лошото.
Умът и душата трябва да са "настроени" на една честота. Тогава се постига хармония в мъдростта.
Благодаря за хубавия постинг, Еми!
Пожелавам ти красиво и хармонично лято!

За мен е особено ценно и мъдро всичко което споделяш !Нека всички успяваме да постигнем тази хармония!Прекрасни летни дни ти желая!

В 70-те и началото на 80-те години на миналия век Л. Живкова се опита да се пребори със статуквото от идеологически догматизъм и единоначалие, като изгради мащабна, разгърната програма за многостранно и всестранно развитие на личността:), единен център на интелекта, духовността и способностите на индивида, на хармония и красота. Дъновизъм, индуистки практики, учение на Рьорих, масонство - все заобиколни, окултни, опасни за онова време пътища в търсене на онази съизмерност между духовното и физическото, интелектуалното и емоционалното, природното и божественото начало, което да възвеличи човека.
Много ми хареса публикуваното от тебе, мила Еми! Твоите постинги носят и красота, и мъдрост - и сами по себе си допринасят за възпитанието на читателя в потребност от самоусъвършенстване и хармонизация.
Благодаря ти, мила приятелко!
Прегръдка!

Много ценно е споделеното от теб във всяко отношение - като знание,мъдрост и личен опит от живота!Много ме трогват милите ти думи и оценка!Благодаря ти сърдечно мила приятелко!Прекрасни летни дни!Прегръдки!