Просто бъди!

  Твоето същество е една мистерия. Колкото повече знаеш, толкова по-малко го
познаваш. Колкото по-надълбоко отиваш, толкова повече виждаш безкрайността.
Дълбочината е такава, че ти никога не можеш да докоснеш дъното й  - никога. Хората
, които смятат, че познават себе си, са много повърхностни. Хората с дълбочина
непрестанно осъзнават, че има нещо непознато. И това е прекрасно, защото
непознатото е винаги живо, непознатото е винаги безкрайно. Непознатото е вечно.

   Сократ казва: „Познай себе си!”. Той има предвид: опитай се да познаеш себе си.
Не, че ще си способен да се опознаеш. А след Сократ, един римлянин Марк Аврелий,
е казал: „Бъди самия себе си!”. Той го е казал по-добре от Сократ. Да познаеш себе
си е невъзможно, но да бъдеш себе си е възможно. Няма нужда да познаваш.
Просто бъди! Знанието е непотребно; да бъдеш е достатъчно. Просто бъди сам
себе си.

   Затова не се опитвай да търсиш дефиниция на твоето същество.

   Неъзможно е да намериш такава. Можеш да живееш, но не можеш да го познаеш.
Но защо си се загрижил за това да го познаеш? Не е ли достатъчно че те има?...

   ... Чуй песента на птиците, които пеят сутрин. Прекрасна песен, но ти не можеш да
извлечеш нищо от нея. Прекрасна и същевременно безмислена. Невероятно прекрас
на! Можеш да й се наслаждаваш. Но къде е смисълът? Няма такъв.

   ... Бог е безмислената красота, с която си заобиколен: безмислените песни на
птиците, които се чуват навсякъде, безмисленото ромолене на ручая, безмисленото
шептене на вятъра, безмислената тишина на звездите. Защо казвам безмислено?
Защото е непознаваемо.

   Едно нещо остава безмислено дотогава, докато не бъде познато.Щом го познаеш,
разбираш и смисъла му. И ето какво ще ти кажа; звездите са мистериозни, но въобще
не могат да се сравняват с твоята вътрешна същност. Реките са мистериозни, но не са
нищо в срaванение с твоя вътрешен поток на познанието. Хималаите са мистериозни
, но дори не се доближават като сравнение до твоите вътрешни върхове на екстаз.

   По- скоро бъди, отколкото познай! Смятам, че Марк Аврелий има повече и по-дълбо
ко познание, когато казва: „Бъди себе си!”, отколкото Сократ с неговото: „Познай себе
си!”. Макар,че аз знам, че не можеш да бъдеш себе си, ако не си опитал Сократовата
максима „Познай себе си!”. Опитай да познаеш. Няма да можеш никога да познаеш и
малко по малко ще изоставиш стремежа да се познаеш и ще започнеш да бъдеш.
Познанието е философия. Да бъдеш е религия.

 „За медитацията”, Ошо