Не пестете хубавите си думи, никога!

Не знаете дали човекът, към който са насочени, не се нуждае точно тях. Може би точно те са спасителния му пояс. Глътката свеж въздух. Осмисляне на съществуването. Вдъхване на вяра в себе си. Презареждане. Мотиватор да иска още. Да може още. Да бъде.

Или както беше написала една дама някъде там:

“Обичам думите. Отвъд техния безкраен потенциал да нараняват, думите имат още по-необятна сила да лекуват. Действията са важни, но не се заблуждавай, че думите нямат значение. Те са сила, власт, пари, въображение, храна.

Сигурно затова хората са почнали много да ги пестят. Прахосваме като обезумели ресурси, които един ден ще свършат, а пестим едно от малкото неща, които можем да ползваме до безкрай.

Единствените излишни думи са тези, които никога не изричаме. Вашата безстрашност вдъхва смелост на някой друг.

Силвия Крумова

   
                       
                       

Да не пестиш добрите думи и да замълчиш, когато трябва да изречеш нещо неприятно, лошо - две страни на едно изкуство, което трябва да се стремим да усвоим. Впрочем всеки добър човек го знае и го прилага без усилие. Да, трябва да изричаме добри думи за човека пред нас - те могат да окуражат, да въздигнат, дори да спасят.
Благодаря, мила Еми, за чудесния текст! Успешни и здрави зимни дни!
Прегръдка!

Радвам се,че сме в единомислие и че го споделяш с мен.Ти си добър човек и добра приятелка,която много ценя.Умееш да насърчаваш ...Хубави дни мила Вени!Прегръдки!