"По добра от хиляди безсмислени думи е една ,която носи мир!"

Много ми хареса и впечатли тази мисъл.В началото пожелах просто да я споделя но се замислих - кои ли са тези думи,които могат да предизвикат мир,умиротворение със смисъла който се влага в тях.Днес възникна в мен такава идея за думата смирение.
Смирение за това ,че сме просто хора с различни опитности и безкрайно много неизвестности . И не съществуват еднозначни,категорични отговори.Особено в хаос като този днес  и  няма как да знаем до какво ще доведе.Така че да си  смирен означава и  да си разумен и да имаш доверие на живота си в който всеки ден  усъвършенстваш това което си,което имаш силното желание,ентусиазъм и вдъхновение да изградиш от себе си и чрез действията си да го  доказваш! Смисъла на съществуването ни и ценното в живота на всеки е да успяваме да осъществим този процес !Резултат,  който е  постигането на тази цел радва,удовлетвоярява по начин по който никакви материални придобивки не могат!Човек да създаде ,да реализира от себе си и  от  заложеното му от природата - повече ЧОВЕШКА СТОЙНОСТ!
Прогрес = Щастие!

Интересно и особено ценно  за мен ще е да разбера и други размисли и мнения по тази тема!

                
                                        С пожелание за хубав ден!

Много ми беше интересно да прочета написаното от тебе, Еми!
За мене смирението е добродетел, до която малцина се докосват, проява на висша мъдрост, на духовно израстване, на извисяване.
В това отношение доста често съм срещала неразбиране. Спомням си как една колежка в училище поиска разговор с мене - не могла да повярва на думите на дъщеря си, че в училище, когато сме учили за български фолклор, съм говорела за смирението като за нравствена добродетел, която народът цени. Обяснявах й, обяснявах за Грозданка, дето майка й поръчала девет месеца да говее /да мълчи/ пред свекър и свекърва, а на нея й се счуло да говее девет години - и изпълнила заръката - само дето всички я смятали за няма и Слънцето, нейният съпруг, решило да си вземе друга жена, да не е "няма немица":) В песента правдата и добродетелността побеждават, но моята колежка, също филолог, английска филология, нехаеше затова и отсече: "Не желая дъщеря ми да бъде възпитавана в покорство и подчиненост!" Е, след година само - когато момичето беше едва в седми клас, взе да се оплаква от тежкия пубертет на чедото си и да търси психолози за помощ:)))

Смирение и примирение - може би някои не правят разлика между тези две понятия. Пък и времената са такива - всеки иска да изяви себе си, да се покаже, да се наложи, трябва първо себе си да обича, да се забавлява, да не ограничава волята си, да се възприема безкритично такъв, какъвто е, и да не му пука какво другите мислят за него - това е философията на личността днес.
В контекста, в който ти разглеждаш тази дума, мисля, че за да има мир, трябва и здрав разум, и взаимно зачитане - и разбира се, голяма доза смирение. Не вярвам обаче някой, стъпил на пътеката на войната, да се вслуша в този призив и да отстъпи доброволно. Все пак - дано!
Поздрави, мила Еми!

Точно такива са и моите разбирания ,както се опитах да обясня и мисля ,че е ясна разликата между смирение и примирение,подчинение и т.н.Да,мисля и аз че за важните и значими решения винаги е необходим здрав разум,уважение и зачитане мнението на другите.Най- малкото- всеки за себе си да успява.Така стойностните хора ще стават повече!Хубава вечер мила Вени!Прегръдки!