Интересни мисли... Понякога ми се струва, че светът съществува само в нашето съзнание и се обективизира само чрез нас. Изчезнем ли, изчезва и светът, онова от него, което наричаме "битие":) Е, поне нашият свят и нашето битие:)))
Имало е време, когато са ме вълнували подобни метафизични въпроси, дори се бях увлякла по онтологията.
Но реализмът винаги надделява:). Все пак тези връзки между микро- и макрото, това единство между света и индивида са много интересни. Докато не стигнеш до Сартр:)))
Прегръдка, мила Еми! Светли празници!

Интересно е и за мен и много се радвам, че споделяш твоите размисли.С тази мисъл е описана реалността според мен,която трябва да осъзнаем.Всеки живее с част от това което е опознал от това цяло.Като начало да се осъзнае тази истина.Има мисъл на Анщайн смисълът и значението на която е много подобно:"Човекът е част от целия свят наречен от нас „вселена”,част ограничена във времето и пространството.Той преживява себе си ,мислите и чувствата си като нещо отделно от останалите- вид оптична заблуда на съзнанието си.Стремежът да се освободиш от тази заблуда е единствения въпрос за истинската религия.Не да подхранваш заблудата,а да се опиташ да я преодолееш е начинът да достигнеш постижимата мярка на спокойствие.”
Прегръдки!Светли празнични дни!

В мъдростта е Истината, а в Истината е спасението...

Да истината спасява когато сме я достигнали но и когато съумеем да я използваме в живота си и в полза на повече хора!Хубави ,вдъхновени дни!