Двама братя …

Двама братя били коренно различни. Единият преуспял в живота и професията си и дори се превърнал в безкористен благодетел на по-слабите и безпомощните, а другият – в престъпник – озлобен и агресивен.
Веднъж на входа на съда журналисти наобиколили втория брат и го попитали защо е станал такъв – лош, груб, насилник. Той отговорил:
– Когато бях малък, баща ми беше алкохолик и биеше цялото ми семейство. Никой не ме защити. Какъв можех да стана?!
В същото време други журналисти се събрали около първия брат и го попитали защо е станал такъв – благороден, благотворител, хуманист. Той отвърнал:
– Когато бях малък, баща ми беше алкохолик и биеше цялото ми
семейство. Никой не ме защити. Какъв можех да стана?!

      
 

Притча За Тъгата и Яростта

Имало някога…едно чудно езеро. До тази прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза),се изкъпала на бърза ръка и още по-бързо излязла от водата…Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността и затова гола и … повече припряна облякла първата рокля, която намерила.. Не забелязала, че роклята е на Тъгата. Облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна, склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането и без да бърза – или по-точно без да съзнава, че времето минава, излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехата и я няма. Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената и голота. Така, че облякла роклята на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата и всъщност се крие Тъгата.

         
                 

Някой ще ви подари сърцето си…

В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи.
Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разстройвали. След време мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.
Един ден родителите дошли при него:
-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят. Подаръците са прекрасни, но с тях е невъзможно да се играе.
Старецът се усмихнал:
-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните дарове.

             изт:   http://mind.iseebg.com

Много истина и мъдрост има и в трите притчи - благодаря ти, мила Еми! Любима ми е философията на първата - едни и същи условия и дадености могат да станат причина за коренно различни резултати - определяща е силата на положителната мотивация.
Успешна седмица, весели празници!

Споделям мнението ти.Тази е причината и да са винаги актуални.В момента,който ги открих и прочетох ме впечатли най - силно последната.Колко трябва да сме внимателни към такива безценни дарове и как никак не е лесно това.Според мен се учим през целия си живот!Прегръдки с пожелание за хубави дни !

Така учи Животът...

Радвам се,че и ти мислиш по този начин!Хубава вечер!