Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание – 15 духовни послания, от които се нуждаем точно днес


https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/3145-duhovni-poslaniq-ot-koito-se-nujdaem-
tochno-dnes

Искаме да ви припомним мъдрите слова на двама духовни гиганти, които звучат особено актуално в това тежко за целия свят време – време, в което човечеството се сблъска с небивало изпитание и сякаш притихна пред лицето на страданието и неизвестността.

Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту са не само велики духовни водачи на нашето време, те са и нравствени учители. Тяхната смелост и упоритата им вяра в човечността вдъхновяват милиони хора по света. Те излизат извън пределите на религиозните догми и говорят със загриженост и топлота за цялото човечество.

1. Можем да излекуваме собствените си болки, като се обърнем към болките на другите. Когато мислим за това как да облекчим чуждото страдание, нашето собствено страдание отслабва. Ето я истинската тайна за щастие.

2. Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания. Страданието може или да ни озлоби, или да ни облагороди; всичко зависи от това дали сме способни да открием смисъл в него.

3. Това, което кара хората да продължават напред, да стискат зъби, да забият нокти в дланите си и да продължат, не е оптимизмът, а надеждата. Твърдоглавата, неугасима надежда. Надеждата е противоотровата на отчаянието. Но все пак надеждата изисква вяра, дори това да е вяра просто в човешката природа или в самата съпротивителна способност на живота да намери изход от всяка ситуация.

4. Единственото, което ни носи щастие, е любовта. И добротата. Те вдъхват вътрешна сила и увереност и намаляват страха.

5. Програмирани сме да бъдем състрадателни. Създадени сме да се грижим за другите и да сме щедри един към друг. Линеем, когато е невъзможно да общуваме. Отчасти точно заради това строгият тъмничен затвор е тъй ужасяващо наказание.

6. За да израсне и да облагороди духа си, човек трябва да преживее някакво изпитание, някакво лишение или разочарование. И той научава това по всякакви начини, получавайки различни уроци. Въпреки че невинаги го възприема като възможност за израстване. Има хора, макар и малцина, чийто живот се развива плавно, без перипетии, от началото до края, и те трудно научават този урок. А всеки трябва да бъде пречистен.

7. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта, завладели те вследствие на тежка загуба, е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на случващото се.

8. С духовното си израстване можеш да приемаш всичко, което се случва с теб. Приемаш го не като резултат на това, че си бил грешен или виновен за случилото се – то просто е част от тъканта на живота. В живота има моменти на безизходица и неудовлетвореност. Въпросът е не „Как да ги избегна?“, а „Как да ги използвам като нещо положително?“

9. Когато откриваме повече радост, можем да се изправим срещу страданието по начин, който ни облагородява, вместо да оставаме с горчивина в душите. Така минаваме през трудностите, без сърцата ни да се вкаменят. Без да бъдем сломени.

10. Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание.

12. Някаква доза страдание е необходима част от живота – без него няма как в нас да се роди състрадание.

13. Може да не сте способни да извършите някое велико дело, но започнете оттам, където сте, и направете това, което е по силите ви. Би било ужасно, ако просто си казваме: „О, какво ме интересува!“. Чудесно е, ако се разстройваме от проблемите на света. Това е част от величието ни като хора – че можем да се натъжим заради някой, който не е част от семейството ни, че сме притеснени заради него... Невероятно е колко състрадателни и великодушни могат да бъдат хората.

14. Често ни се струва, че страданието ще ни погълне, че никога няма да свърши, но ако осъзнаем, че то също отминава, че е временно, можем да го преживеем много по-леко и да оценим какво трябва да научим от него, да открием смисъла в нещастието. По този начин ще преминем с повече лекота на другия бряг, не озлобени, а облагородени.

15. Страхът е част от човешката природа; той е естествена реакция, която се надига в нас пред лицето на опасността. Но ако оставиш въображението си да се развилнее, тогава ще преувеличиш проблема и ще изпиташ още повече страх.

                      

А какво е 11-тото?

Пропуснато е,да!Може да се прочете чрез посочения линк!Хубав ден!

"4. Единственото, което ни носи щастие, е любовта. И добротата. Те вдъхват вътрешна сила и увереност и намаляват страха."

Харесаха ми всички послания на великите духовни водачи. Благодаря ти!
В трудни времена не само добротата, но и цялата палитра от добродетели е подложена на изпитание. Войната, страданието, неизвестността наистина са горнило, през което преминават само най-устойчивите, стойностни човешки качества. Онова, което съхранява човечността, е любовта. Омразата е смърт, страхът - отстъпление.

... :)
Лесно ми идва да редя подобни мисли с лаптоп на коленете, долепила гръб до топлия радиатор (докога ли ще е топъл, ами ако ни спрат газта?!)... А светът е изтръпнал в очакване. През час нови военни комюникета ... и всяко отдалечава надеждата и засилва страховете. В Европа война - и небивала инфлация, и пандемия...
В дни на изпитания трябва да съхраним човешкото у себе си. Да открием в сърцата си истинския смисъл на онова триединство от вяра, надежда и любов, което сме свикнали тъй машинално и вяло да изреждаме... да се огледаме за мъдростта. Да направим път на добротата към другите...
Чудно ми стана защо си пропуснала 11-тото послание. Мисля, че добротата е свързана с радост - дори в най-трудни моменти, дори в дни на изпитания. Да направиш добро на другия, пренебрегвайки себе си, е най-топлото, най-светло нещо в сгъстения мрак на отчаянието. За мене добротворството е наистина радост. И друго. Дали има непременна причинно-следствена връзка със страданието? Струва ми се, че добротата е по-скоро константна величина. Ако се засилва в трудни моменти, може би това е, защото всичко в такъв момент ескалира - и лошото, и доброто, което му се противопоставя.
Такива едни мисли ми навя твоят прекрасен постинг...
Благодаря ти, мила Еми!
Иска ми се да ти пожелая повече мир в душата - но в дни като днешните душевният мир е по-скоро разкош, да не кажа предателство. Затова да си пожелаем мир на Земята, повече разум, повече доброта!
Прегръщам те!

Много ценно е за мен това което споделяш! Да,момента е голямо изпитание за всички и с много неизвестни ,които будят огромна тревога!Тези послания обединяват и отговарят на няколко важни теми по които имах желание да изкажа мнение. Вълнуват ме и имам необходимостта да ги споделя.По този начин и аз мисля в този момент. Радвам се ,че си успяла да достигнеш до този вероятно нелесен начин на радост като константа.При мен не е константна радостта.Бих искала да е така но не е. Нито съм толкова безстрашна.Явно и за това съм пропуснала това послание.Благодарна съм за тези ценни послания, които внасят известнo успокоение при мен и се надявам така да е и за други. Благодарна съм и на теб за споделеното искрено и много ценно за мен твое мнение!Нека се реализират и прекрасните ти пожелания - мир и повече разум и доброта!Прегръдки!