Постинг
11.12.2021 08:21 -
11.12.21
Напълно съм съгласна. Благодаря, мила Еми!
Спомних си една публикация на Anetta, мисля, че от началото на септември т.г. "Релевантното поведение" беше озаглавена - или нещо подобно. В нея авторката разказва за сблъсъка си с един груб, невъздържан шофьор, който неоснователно я обвинява, че го е засякла, и по всякакъв начин търси повод за кавга и саморазправа. Тя му се обяснява, обяснява, па накрая му се усмихва и му казва :"Извинявай!" и той толкова се обърква, че на свой ред започва да се извинява:))) Да, може и да се получи такава релевантност, но... колко струва на един човек, който знае, че е прав, да погледне обвинителя си в очите и да му се извини - и не от страх, от капитулация, а така, че да го респектира, да го накара да осъзнае, че това е трябвало да направи самият той, да го разчувства, да го засрами, да го подтикне към нещо добро, позитивно:))) Трудна работа!
Но си заслужава. И аз вкъщи, да си призная, често прибягвам до този трик. Всички в семейството ми са овни: мъжът ми, синът ми, внучката ми - и с никого не се излиза на глава с викане. Но ако изведнъж сниша тон, усмихна се, кажа нещо разведряващо - о, готови са на ръце да ме понесат, обратът е сигурен:))) И само аз си знам колко струва този обрат.
Неимоверен труд и нерви - съгласна съм!
Прегръщам те с обич, приятелко!
цитирайСпомних си една публикация на Anetta, мисля, че от началото на септември т.г. "Релевантното поведение" беше озаглавена - или нещо подобно. В нея авторката разказва за сблъсъка си с един груб, невъздържан шофьор, който неоснователно я обвинява, че го е засякла, и по всякакъв начин търси повод за кавга и саморазправа. Тя му се обяснява, обяснява, па накрая му се усмихва и му казва :"Извинявай!" и той толкова се обърква, че на свой ред започва да се извинява:))) Да, може и да се получи такава релевантност, но... колко струва на един човек, който знае, че е прав, да погледне обвинителя си в очите и да му се извини - и не от страх, от капитулация, а така, че да го респектира, да го накара да осъзнае, че това е трябвало да направи самият той, да го разчувства, да го засрами, да го подтикне към нещо добро, позитивно:))) Трудна работа!
Но си заслужава. И аз вкъщи, да си призная, често прибягвам до този трик. Всички в семейството ми са овни: мъжът ми, синът ми, внучката ми - и с никого не се излиза на глава с викане. Но ако изведнъж сниша тон, усмихна се, кажа нещо разведряващо - о, готови са на ръце да ме понесат, обратът е сигурен:))) И само аз си знам колко струва този обрат.
Неимоверен труд и нерви - съгласна съм!
Прегръщам те с обич, приятелко!
donchevav написа:
Напълно съм съгласна. Благодаря, мила Еми!
Спомних си една публикация на Anetta, мисля, че от началото на септември т.г. "Релевантното поведение" беше озаглавена - или нещо подобно. В нея авторката разказва за сблъсъка си с един груб, невъздържан шофьор, който неоснователно я обвинява, че го е засякла, и по всякакъв начин търси повод за кавга и саморазправа. Тя му се обяснява, обяснява, па накрая му се усмихва и му казва :"Извинявай!" и той толкова се обърква, че на свой ред започва да се извинява:))) Да, може и да се получи такава релевантност, но... колко струва на един човек, който знае, че е прав, да погледне обвинителя си в очите и да му се извини - и не от страх, от капитулация, а така, че да го респектира, да го накара да осъзнае, че това е трябвало да направи самият той, да го разчувства, да го засрами, да го подтикне към нещо добро, позитивно:))) Трудна работа!
Но си заслужава. И аз вкъщи, да си призная, често прибягвам до този трик. Всички в семейството ми са овни: мъжът ми, синът ми, внучката ми - и с никого не се излиза на глава с викане. Но ако изведнъж сниша тон, усмихна се, кажа нещо разведряващо - о, готови са на ръце да ме понесат, обратът е сигурен:))) И само аз си знам колко струва този обрат.
Неимоверен труд и нерви - съгласна съм!
Прегръщам те с обич, приятелко!
Спомних си една публикация на Anetta, мисля, че от началото на септември т.г. "Релевантното поведение" беше озаглавена - или нещо подобно. В нея авторката разказва за сблъсъка си с един груб, невъздържан шофьор, който неоснователно я обвинява, че го е засякла, и по всякакъв начин търси повод за кавга и саморазправа. Тя му се обяснява, обяснява, па накрая му се усмихва и му казва :"Извинявай!" и той толкова се обърква, че на свой ред започва да се извинява:))) Да, може и да се получи такава релевантност, но... колко струва на един човек, който знае, че е прав, да погледне обвинителя си в очите и да му се извини - и не от страх, от капитулация, а така, че да го респектира, да го накара да осъзнае, че това е трябвало да направи самият той, да го разчувства, да го засрами, да го подтикне към нещо добро, позитивно:))) Трудна работа!
Но си заслужава. И аз вкъщи, да си призная, често прибягвам до този трик. Всички в семейството ми са овни: мъжът ми, синът ми, внучката ми - и с никого не се излиза на глава с викане. Но ако изведнъж сниша тон, усмихна се, кажа нещо разведряващо - о, готови са на ръце да ме понесат, обратът е сигурен:))) И само аз си знам колко струва този обрат.
Неимоверен труд и нерви - съгласна съм!
Прегръщам те с обич, приятелко!
Полезно и ценно е за мен това което споделяш!Напоследък научих много нови неща за себе си и осъзнах,че понякога не съм постъпвала по най - добрия начин вероятно!Това ме накара много да се замисля за добрите отношения и по- голямата полза от изграждане и запазване на едни взаимоотношения като дълготрайни и значими за всеки един , което изисква да опознаеш даден човек с неговите интереси,ценности,характер....В такъв аспект нещата изглеждат доста сложни и изискващи разбиране,осъзнаване,съпричастност,търпение...приемане...!Благодаря ти за ценните съвети мила приятелко!Прегръдки с обич и от мен!