Прочетен: 1105 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2021 09:30
Четири свещи горели бавно.
– Аз съм Спокойствие – казала първата, – но в наше време хората не могат да ме запазят.
И пламъкът на Спокойствието бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.
Втората промълвила:
– Аз съм Вяра, но хората вече не искат да слушат за мен, не ме търсят и не се нуждаят от мен.
И нейният пламък също спрял да гори.
Третата произнесла:
– Аз съм Любов и нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.
И без да чака повече, Любовта изгаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.
– Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите докрай.
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
– Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.
- - -
Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне.
И да ти се налага да ползваш четвъртата свещ,за да палиш останалите три....
колко мъдрост и поука има изложена тук,за което ти благодаря! :)
И да ти се налага да ползваш четвъртата свещ,за да палиш останалите три....
колко мъдрост и поука има изложена тук,за което ти благодаря! :)
Това е истина:)))Радвам се,че има това въздействие за теб!Прекрасно лято ти желая!
Така е!Оказва се ,че понякога е най-необходимата!Хубави летни дни!Прегръдки!