В предишният ми постинг стана дума
  
за „Кредо” на Ерих Фром.Това ме заинтигувa
  
и потърсих още информация на тази тема!
   
    Намерих този текст тук:
  
           http://norkasun.blogspot.bg/2015/10/blog-post.html

       Интересни вярвания и  размисли, които

   мисля са верни и важат   и за днешната

     реалност,според мен!

                                                                  

неделя, 4 октомври 2015 г.

Хуманистично Кредо на Ерих Фром

Вярвам че единството на човека в противоположност на другите живи неща произтича от факта че човекът има съзнание за себе си.Човекът има съзнание за себе си, за бъдещето си, за своята смърт, за нищожността си, за безсилието си; той усеща другите като други; човекът е в природата, подчинява се на нейните закони, дори когато излиза извън нея чрез собственото си мислене.

Вярвам че човекът е продукт на естествената еволюция, че е роден от конфликта между това да бъдеш затворник и това да си отделен от природата, и от нуждата да намери единство и хармония с нея.

Вярвам че природата на човека е вкоренено противоречие, породено от условията на човешкото съществуване, което изисква търсенето на решения, които на свой ред създават нови противоречия и сега се нуждаят от отговори.

Вярвам че всеки отговор на тези противоречия може наистина да удовлетвори състоянието на безпомощния човек да превъзмогне чувството на изолираност и да постигне чувство на съгласие, единност, и принадлежност.

Вярвам че във всеки отговор на тези противоречия, човека има възможността да избира само между това да върви напред и това да тръгне назад; тези избори, които се преобразуват в специфични дейности, довеждат близко до регреса или близко да прогреса на човешката природа, която е в нас.

  
Вярвам че основната алтернатива за човека е избора между „живот” и „смърт”; между продуктивност и деструктивно насилие; между реалност и илюзии; между обективност и нетолерантност; между братство-независимост и господство-подчинение.

Вярвам че един може да отдаде на „живота” значимостта на продължителното раждане и непрестанното развитие.

Вярвам че един може да отдаде на „смъртта” значимостта на прекъсването на растежа; продължителното повторение.

Вярвам че човек с регресивен отговор, опитващ се да намери единство, освобождавайки се от непоносимия страх от самота и несигурност, изкривявайки това което го прави човек и измъчвайки го. Регресивната ориентация се разкрива в три неща, отделно или заедно: некрофилия, нарцисизъм, и инцестна симбиоза.

Под некрофилия се разбира любов към всичко което е насилствено и разрушително, желанието да убиваш; преклонение пред силата; привличане към смъртта, самоубийството, садизма; желанието да превърнеш органичното в неорганично по „заповед”. При некрофилът, липсват нужните качества за творчество, в своето безсилие той намира за по-лесно да унищожи, защото той служи само на едно качество: силата.

Под нарцисизъм се разбира прекъсването на автентичния интерес към външния свят, но за сметка на интензивната преданост към себе си, към собствената група, клан, религия, нация, раса и други- със серия изопачавания на рационалното мислене. В основата си нуждата от нарцистично удовлетворение произхожда от необходимостта да се компенсира материалната и културна липса.

Под инцестна симбиоза се разбира тенденцията да останеш свързан с майката и нейните еквиваленти- кръвта, семейството, племето – да летиш от непоносимото тегло на отговорността, свободата, осъзнаването, и това да бъдеш защитен и обичан в състояние на сигурност, зависейки, която индивидуално се отплаща със спирането на собственото човешко развитие.

  Вярвам че човекът избирайки прогреса може да намери нова единност чрез пълното развитие на всичките си човешки сили, които са представени в три ориентации. Те могат да бъдат представени отделно или заедно” биофилия, любов към човечеството и природата, и независимост и свобода.

Вярвам че любовта е главния ключ за отваряне на вратата на „растежа” на човека. Любов и съюз с някой или нещо извън себе си, обединение, което позволява да поставиш себе си във връзка с другите, да се почувстваш с другите, без да се ограничава чувството за цялостност и независимост. Любовта е продуктивна ориентация за тези за които е основна и представена в същото време: загриженост, отговорност, и уважение и познание с обекта на единство.

Вярвам че преживяването на любовта е най-човешкият и очовечаващ акт, който дава на човека удоволствие и това е,като причина, няма смисъл ако се разбира по частичен начин.

Вярвам в нуждата от „свобода от” вътрешна и/или външна връзка, като предварително условие да бъдеш в състояние да имаш „свобода за” творчество, изграждане, желание за знание, да бъдеш в състояние да станеш свободен, активен, индивидуално отговорен.

Вярвам че свободата е способността да следваш гласа на разума и знанието, против гласовете на ирационалните страсти; това е освобождаването което дава на човека свобода и го поставя на пътя на използването на собствените си рационални способности и на обективното разбиране на света и неговото собствено място в него.

Вярвам че „борбата за свобода” има основа, която в дъното си означава борба против авторитета, който е величествен, надделявайки над индивидуалната воля. Днес, „борбата за свобода” означава да се освободим от нашата индивидуалност и колективно от „авторитета” който сме издигнали „охотно”, освобождавайки себе си от вътрешните сили, което неизбежно изисква подчинение, защото сме неспособни да чувстваме непоносимата свобода.

  Вярвам че свободата не е постоянно свойство на „има” или „нямам”; може би има само една реалност” акта на собствено освобождаване в процеса на избори. Всяка стъпка в живота, която утвърждава зрелостта на човека, утвърждава неговата способност да избира освобождаващи алтернативи.

Вярвам че „свободата на избора” не винаги е еднакъв за всички хора във всеки момент. Човек с изключително некрофилна ориентация, който е нарцистичен, или в симбиотично инцестна фиксация, може да прави само регресивни избори. Свободния човек, освободен от ирационалните връзки, не може повече да прави регресивни отговори.

Вярвам че проблема за свободата на избора съществува само за хора с противопоставящи се ориентации, и също тази свобода е винаги строго определена от несъзнателни желания и успокоителни рационализации.

Вярвам че никой не може да „спаси” своя приятел човек правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии. Знанието и осъзнаването на освобождаващите алтернативи може отново да събуди индивидуално всички скрити сили и да го постави на пътя, избирайки уважение към „живота” вместо към „смъртта”.

Вярвам че равенството се усеща когато, напълно разкриеш себе си, когато един разпознае един като равен на другите и идентифицира себе си с тях. Всеки индивид носи човечността в себе си; „човешкото състояние” е уникално и еднакво за всички хора, въпреки неизбежните различия в интелигентността, таланта, височината, цвета и други.

Вярвам че равенството между хората може да бъде запомнено, особено, с предовратяването на превръщането на един човек в инструмент на друг.

Вярвам че братството е любов директно близка до приятелската. Това ще остава, както и да е, само дума без чувство, докато всички „инцестни” връзки, които възпират някой да е способен да оценява „брат” обективно не са унищожат.

Вярвам че индивидуалността не е на пътя да трансцедира собственото си общество и виждайки къде ще отиде по-нататък или спъването на развитието на човешкия потенциал, той не може да влезе в интимен контакт със собствената си човечност. Ако табутата, ограниченията, изопачават ценности, които се явяват „естествени” за него, това е чист пример че той не може да има истинско знание за човешката природа.

Вярвам че обществото, докато има функция да стимулира и забранява в същото време винаги ще бъде в конфликт с човечността. Само когато целта на обществото е идентична с това което човечността иска, обществото ще спре да парализира човека и поощрява неговото господство.             

Хуманизмът е философско тълкувание на действителността, която е открила, че човешкото същество в своята същност е нещо, имащо огромна важност. За хуманистична се смята всяка позиция или практична дейност, която се основава на този факт.

Хуманизмът учи, че създанието на едно човешко същество би било недостатъчно ,ако не се смятат за важни следните съображения:

Всеки човек е невероятно творение.
Човешкото същество е толкова природа, колкото и създание.
Човечеството е като един голям свръх-организъм и ние сме част от него.
За най-доброто функциониране и благополучие на човешкото същество е необходима пълноценна връзка и сътрудничество.
Главната отправна точка на хуманистичните възгледи е идеята, че схващането за добро и зло трябва да лежи на индивидуалното и общественото благо, без да се изхожда от метафизични и трансцеденти аргументи.

Съвременният хуманизъм има оптимистичен възглед върху човешките възможности. Въпреки това не се предполага, че човешката природа е изначално съвършено добра или че животът на всеки човек успява да оправдае хуманистичните идеали без външна подкрепа. Признава се, че осъществяването на пълния човешки потенциал е тежко начинание, което изисква помощта на другия. Крайните цели са процъфтяване на индивида; постигането на по-добър живот за всички хора; формирането на загриженост у човека, бидейки той най-съзнателният сред видовете, за останалите същества на планетата като част от единен, общ организъм. Най-същественото е правенето на добро и хармоничното живеене в настоящето, както и постоянното доизграждане на света, който да се оставя във все по-усъвършенстван ред за всяко следващо поколение.

   

лично аз, Ерих Фром го открих на около 22 -24г
и моля, те махни тез китки
ама,кич те преследва, Во
Джули

ти, след като ги копираш, тези безценности
Учиш ли се?
защото това е „моята“ Тема. и го знам наизуст Е Фром
та, мила емелика?

Вярвам че „борбата за свобода” има основа, която в дъното си означава борба против авторитета, който е величествен, надделявайки над индивидуалната воля. Днес, „борбата за свобода” означава да се освободим от нашата индивидуалност и колективно от „авторитета” който сме издигнали „охотно”, освобождавайки себе си от вътрешните сили, което неизбежно изисква подчинение, защото сме неспособни да чувстваме непоносимата свобода.

Моля те да проявиш разбиране към моя вкус.На мен така ми харесва.Интересно ми е как ти повлия срещата ти с този автор.Аз съм впечатлена и доволна ,че го открих и установих доста съвпадения на моите възгледи за живота и хората!И накрая все пак да кажа че не съм сигурна кого имаш предви под Во но аз съм си Емилия!Хубава вечер ти желая!

Ще ми е интересно да споделиш повече от това което те впечатлява!Аз споделям и съм съгласна с неговото "Кредо".Освен това открих онлайн и други негови творби които също се очертава да са много интересни.

Многооо е добър Ерих Фром, аз чета само най-доброто, Емчи
нямам време за средна класа..плява..
имам и няколко книжки у дома..онлайн повече ..чатя..
все пак ,аз съм родена преди Гугъл, а ти?

/Главната отправна точка на хуманистичните възгледи е идеята, че схващането за добро и зло трябва да лежи на индивидуалното и общественото благо, без да се изхожда от метафизични и трансцеденти аргументи./

Ерих Фром , един от най -великите..мои Учители..
Благодаря, трогна ме!
Хубава вечер!

Аз също!Чудесно е сигурно да имаш такива способности - разбирам от шеги разбира се:)!Аз съм средностатистически човек и имам стремеж да научавам повече с убедеността ,че е ценно и полезно!Хубава вечер!

Много интересен постинг, заслужаващ задълбочен прочит и разбиране.
Не е важно от кой е написан, а дали ще бъде осъзнато написаното...
Поздрави :)

Надявам се да го споделя с повече хора защото и според мен си заслужава осмислянето!С пожелание за приятна вечер!:)

Привет, Еми! Поздравления за новия постинг, продължение на темата за Е. Фром! Познавам цитирания текст, споделям много от мислите там. Не харесвам начина, по който в някои от първите си книги големият немски философ омаловажава постигнатото от З. Фройд в областта на психоанализата, встрани са от мене и неговите утопии за "новото време" и "новия човек", лишен от притежание, но чувствам близки много други негови идеи – и в книгите, и в цитираното от тебе „Кредо”: за стремежа на човека към индивидуалност като път към неговата самота, за правото му на свободен социален избор и за задължителната му мисия в живота, за агресията и деструктивността като характеристика не на човека, а на цивилизацията и на властта в нея, за доброто и злото в човешкото сърце.
Сещам се за един цитат във връзка с последното, който много ми допада, надявам се да харесва и на тебе:
«Със спокойно сърце можем да кажем така: за да избираме доброто, трябва да осъзнаваме. Никакво съзнание обаче не може да ни помогне, ако сме изгубили способността си да съпреживяваме искрено и дълбоко нещастието на друго човешко същество, да се трогваме от приятелски поглед, от песните на птиците, от зеленината на тревата. Ако човек стане безразличен към живота, вече няма надежда, че може да избере доброто. Тогава наистина сърцето му ще бъде толкова вкоравено, че животът му ще е приключил. Ако това се случи с целия човешки род или с облечените във власт и могъщество негови членове, тогава човечеството може да срещне гибелта си точно когато пред него се откриват най-големи надежди.»
Мила Еми, ще се радвам, ако продължиш оформилата се поредица от постинги за големия писател, философ и психоаналитик-експериментатор Ерих Фром, например като ни представиш избрани негови творби от "Съчиненията" - ще бъде много интересно и полезно. Прегръдка с благодарност!

Много ти благодаря мила Вени!Абсолютно подкрепям и се присъединявам към посланието съдържащо се в избраният от теб цитат - истина е и според мен.Способността за съпричастност и съпреживяване,чувствителността и сетивността, радостта от живота трябва да се съхраняват и да са в развитие са да сме убедени и да вярваме в нашето еволюиране и прогрес като цивилизация, като хора!
Развълнува ме и ме зарадва с чудесната идея за продължение на тази тема за творчеството на Ерих Фром.Като се има предвид неговите колосални съчинения в 11 тома ми се струва доста непосилно да се прецени какво да се отдели,да се предложи като по-важно от друго.Много много трудна задача!:)Благодаря ти за прекрасната идея и за доверието!
Благодаря ти отново за всичко споделено- за мен е особено ценно!Хубав месец май и прекрасни майски празници ти пожелавам.Прегръдки с обич и благодарност!

Съзнанието ви да бъде Христово,
и състраданието..осъзнато!
Джулия фон Ерих Фром
многоо думи, многоо печал.., и прах на вятърА
усмивки..

Хубава вечер!