Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06 09:55 - 8.06.18
Автор: emi1ts Категория: Други   
Прочетен: 4427 Коментари: 8 Гласове:
18

Последна промяна: 09.06 21:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
                                                   
                                                               *    *    *

Реших се все пак  да споделя откъси от творчестовото на Ерих Фром конкретно от книгата му"Изкуството да обичаш" които според мен са многозначими и ценни.Дано се харесат и на вас!Хубав и вдъхновен ден!
                                                            
                                                               *    *     *  

ОБИЧТА — ОТГОВОР НА ПРОБЛЕМА ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ
             
                                                                                      https://chitanka.info

"..Всяка теория за обичта би трябвало да започва с теория за човека, за неговото съществуване. Когато говорим за обич, или по-скоро за еквивалента на обич при животните, тези отношения на близост са предимно елемент на инстинктивните им влечения, от които у човека са останали само незначителни следи. Главното за него е, че той идва от животинското царство, от инстинктивната адаптация и се издига над природата, макар и никога да не я напуска; той е част от нея и въпреки това веднъж откъснал се от естествената си среда, изобщо не може да се върне. Щом вече е изхвърлен от рая — състоянието на първично единение с природата, — херувим с огнени мечове му препречва обратния път. Човекът може да върви само напред чрез развиване на своя разум, чрез откриване на една нова, човешка хармония на мястото на безвъзвратно изгубената хармония в природата….

 ….Обичта е активната сила у човека. Сила, която събаря стените, отделящи го от неговите събратя, и го обединява с тях. Обичта му дава възможност да преодолее чувството за изолираност и самота и същевременно да не накърнява личността си, да запази своята цялостност. В обичта се наблюдава противоречивият процес, че две същества се сливат в едно и въпреки това запазват самостойността си.

Ако приемем, че обичта е активност, изправяме се пред затруднението, дължащо се на неясното съдържание на думата „активност“. Под „активност“ в съвременния смисъл обикновено се разбира действие с изразходване на определена енергия, което води до промяна на съществуващото положение. Тъй например за активен се приема човек, който развива търговска дейност, учи медицина, работи на безконечния конвейер, прави мебели или спортува.. Общото в тази дейност е, че са насочени към постигане на една външна цел. Онова, което не се взема под внимание, е мотивировката на активността. Да вземем например човек, тласкан към непрестанен труд поради чувство за изключителна несигурност и самота или подтикван от амбиция или алчност. При тези случаи лицето е роб на пристрастието и активността му всъщност е „пасивност“, понеже той е подтикваният, той е потърпевшият, а не „актьорът“. От друга страна, човек, който седи спокойно и съзерцава без никакво намерение или цел освен да вникне по-дълбоко в себе си и да постигне единение със света, се третира като „пасивен“, понеже не „прави“ нищо. Всъщност това съсредоточено съзерцание е най-висша форма на активност, активност на духа, което е възможно само в условия на вътрешна свобода и независимост. Една концепция за активността, съвременната концепция, е^свързана с изразходване на енергия за постигане на външни цели; друга — с използване на вродените качества на човека, независимо от това дали се постига някаква външна промяна. Последната идея е изразена най-ясно от Спиноза. Той прокарва разлика между активни и пасивни афекти и ги нарича „действия“ и „страсти“. При активен афект човек е свободен, той е господар на чувствата си. При пасивен афект човек е тласкан към нещо, без да съзнава какъв е обектът на подбудите му. Тъй Спиноза стига до извода, че добродетел и сила са едно и също нещо[2]. Завист, ревност, амбиция и всякакъв вид алчност са страсти. Обичта е действие, изява на човешка сила, и то само в условията на свобода — няма обич по принуда.

  image

Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „участвам“, а не „хлътвам“. По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване.

Какво означава „да даваш“? Макар че отговорът може да ни се струва също така лесен като въпроса, той е твърде заплетен и пълен с неясноти. Най-разпространеното заблуждение е, че да даваш означава да „отпишеш“ нещо, да се лишиш от нещо, да направиш жертва. Такъв смисъл влага в понятието човекът, чийто характер не е надминал в развитието си стадия на потребителската, експлоататорската или скъперническата ориентация. Пазарният характер на личността е склонен да дава, но само в замяна на нещо, което ще получи. Даване без вземане за него е измама[3]. Хора с непродуктивна ориентация възприемат даването като обедняване. Затова повечето личности от този тип отказват да дават. Някои превръщат в добродетел даването, в смисъл на жертване. Според тях човек трябва да дава точно защото това означава страдание. Добродетелта следователно се крие в самия акт на приемане на саможертвата. За такива хора нормата, че е по-добре да дадеш, отколкото да получиш, означава по-добре да понасяш страдания, отколкото да изпитваш радост.

За творческия, продуктивен характер да даваш има съвсем друг смисъл. Да даваш е висш израз на сила. В самия акт на даване аз чувствам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това изживяване на възвишена виталност и сила ме изпълва с радост, чувствам, че душата ми прелива от щедрост, раздаваща, жизнена и точно затова — възторжена[4]. Да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш, защото актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност. ..

В сферата на материалните блага да даваш, означава да си богат. Богат е не онзи, който има много, а който дава много. Скъперникът, който се страхува да не загуби нещо свое, от психологична гледна точка е бедният, окаяният човек независимо от размера на богатствата си. Който е способен да даде от себе си, той е богат. Той има чувството, че може да се раздава на другите. Само човек, лишен от всичко друго освен от минимално необходимото за оцеляването си, би бил неспособен да изпита удоволствието от раздаване на материални неща. Ежедневието обаче показва, че разбирането на един човек за „минимално необходимото“ зависи много от неговия характер и от размера на имуществото му. Добре е известно, че бедните имат по-голямо желание да дават, отколкото богатите. Щом бедността обаче надхвърли определени граници^ човек изпада в тежко състояние не само от непосредствените лишения, но и поради невъзможността да изживее радостта от акта на даване.

image

Най-важната област на отдаването обаче е не материалната, а сферата на конкретните хуманни отношения. Какво дава един човек на друг? Самия себе си, най-ценното, което има — живота си. Това не означава задължително, че той жертва живота си за другия, а по-скоро, че му дава от своята жизненост, от своята радост, от своя интерес, от своите разбирания, от своя хумор, от тъгата си — от всичко живо у него, което може да намери израз и изява. Давайки от своя живот, той обогатява другия човек, повишава жизнеността му чрез повишаване на собствената си жизненост. Той не дава, за да получава. Да даваш, поначало означава голяма радост. В процеса на даването обаче човекът не би могъл да не съживи нещо у другия, а то от своя страна се отразява обратно в собственото му съзнание. Когато действително дава, той неизбежно получава онова, което се връща към него. Процесът на даване неотменно води до същото поведение и на другия, двамата споделят радостта от онова, на което са вдъхнали живот. При акта на даване между двамата се ражда още нещо, обзема ги чувство на благодарност, че са вдъхнали живот на нещо ново, общо между тях. Конкретно за любовта това означава, че тя е сила, която създава любов. Импотентността е неспособност да се създава любов. Тази истина чудесно е изразена от Маркс:

„Ако си представите човека като човек, а отношението му към света като хуманно отношение, ще можете да дадете обич само за обич, доверие за доверие и. т. н. Ако искате да се насладите на изкуството, трябва да имате естетическо възпитание, ако искате да въздействате на другите хора, трябва да бъдете човек, притежаващ наистина стимулиращо и благотворно влияние върху другите.

Всяко ваше Отношение с човека и с природата трябва да бъде ясен израз на вашия реален индивидуален живот, кореспондиращ на обекта на волята ви. Ако обичате, без да събудите обич у другия, тоест ако вашата обич сама по себе си не поражда обич, ако чрез изявата на живот като обичащ вие не се превърнете в обичан, вашата обич е безплодна, тя е цяло нещастие.“[5]

Не само в любовта да дадеш означава да получиш. Учителят се учи от учениците си, актьорът получава подтик от публиката, специалистът по психоанализа се лекува от своя пациент — при условие, че те не се отнасят един към друг като към обекти, а имат действително взаимни човешки и продуктивни отношения.

image

Едва ли е необходимо да подчертаваме, че способността да обичаш като акт на отдаване зависи от развитието на човешкия характер. Предполага се, че той винаги има продуктивна ориентация. При такава нагласа лицето е преодоляло отношението на зависимост, нарцистичното си всемогъщество, желанието да експлоатира другите или да трупа богатства и е придобило увереност в собствените си човешки сили, смелост да разчита на себе си в стремежа към постигане на своите цели. Доколкото тези качества отсъстват, то изпитва страх да се отдава, тоест да обича.

Освен отдаването активният характер на любовта предполага още няколко основни елемента, общи за всички видове обич: грижа, отговорност, уважение и познание.

Грижата като израз на обичта е най-добре изразена при майчината обич. Не биха могли да се приемат за искрени уверенията на една майка, че обича детето си, ако пред очите ни тя явно не се грижи за рожбата си, не я храни както трябва, не я къпе и не й осигурява физически комфорт. И обратно — майчината обич не подлежи на съмнение при проява на подобни грижи. Положението не е по-различно дори ако се отнася до обич към животни или към цветя. Ако някоя жена твърди, че обича цветята, а забравя да ги полива, няма да повярваме в нейната „обич“. Обичта е активна грижа за живота и за развитието на обекта на обичта. Липсва ли такава грижа, няма обич….

Грижата предполага и друг аспект на обичта — отговорността. В наши дни отговорността често се разбира като дълг, като нещо, наложено отвън. В истинския смисъл на думата обаче тя е напълно доброволен акт, тя е нашият отговор на потребностите, изявени или неизявени, от страна на друго човешко създание. Да бъдеш „отговорен“, означава да сив състояние и да бъдеш готов да „отговаряш“. Йона не чувства отговорност по отношение на жителите на Ниневия. Той може да запита като Каин: „Да не съм пазител на брат си?“ Обичащият откликва, защото приема като свое дело грижата за живота на брат си. Той чувства отговорност за събратята си, чувства отговорност за самия себе си. Тази отговорност при майката и детето се свежда главно до грижа за физическите потребности. При обичта между възрастни тя се отнася главно до психическите аспекти.

Отговорността лесно може да се изроди в господство и в чувство за собственост, ако не е третият компонент на обичта — уважението. Уважението не е страх или страхопочитание. Съобразно с корена на думата на латински (respicere = гледам към) то означава способността да се види един човек такъв, какъвто е, да се възприеме като уникална индивидуалност. Уважението е грижата на единия човек за израстването и развитието на другия, такъв, какъвто е. Уважението следователно изключва експлоатацията. Аз искам любимият човек да се развива и да разкрива своята индивидуалност заради самия себе си, а не с оглед да служи на мен.-Ако обичам другия човек, аз се чувствам един и същ с него или нея, но с него такъв, какъвто е, а не какъвто ми трябва като обект за мое ползване. Ясно е, че уважението е възможно само ако постига независимост, ако мога да стана и да вървя без патерици, без да е необходимо да господарствам над някого или да го експлоатирам. Уважението съществува само на основата на свободата — „L’amour est l’enfant de la liberte“, — както казва старата френска поговорка — „обичта е дете на свободата“. Тя не е рожба на тиранията.

  image

Невъзможно е да уважаваш един човек, без да го познаваш. Грижата и отговорността са слепи, ако не ги води познанието. То би било празна буква, ако не е мотивирано от грижовността. Има много пластове на познанието, а познанието, което е аспект на любовта заема централно, а не периферно място. То е възможно само ако се издига над грижата за себе си и погледне на другия от неговите собствени позиции. Мога да разбера например, че един човек е ядосан, дори той да не показва това открито. Ако го познавам по-добре, ще открия, че той се безпокои, тревожи се, чувства се самотен и виновен. За мен ще е ясно, че неговият гняв е израз на нещо по-дълбоко и ще съм сигурен, че той е загрижен, смутен, с други думи, страдащ, а не ядосан човек.

Познанието има едно още по-съществено отношение към проблема за обичта. Основната потребност човек да свърже живота си с друг, за да се избави от затвора на своята изолираност, има пряка зависимост с друго специфично хуманно желание — да знае „тайната на човека“. Макар че дори от чисто биологична гледна точка животът е едно чудо, една загадка, човекът в хуманната си същност е непроницаема тайна — за себе си и за другите. Ние познаваме и същевременно не познаваме ближния си, понеже не сме предмети, а и той не е предмет. Колкото повече проникваме в дълбините на нашата душа, толкова повече се отдалечаваме от целта на познанието. И въпреки това не намалява желанието ни да разберем тайната на човешката душа, нейното съкровено ядро  ….”

image
 




Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. predatorka - !!!?? мила емчи..
08.06 12:22
нали се разбрахме..че всички имаме Гугъл..и разни други..пинизи..
..влизаш ми в личното пространство..така..

цитирай
2. emi1ts - Здравей Юлия!
08.06 12:41
Не разбирам защо тълкуваш споделянето ми като навлизане в твоето лично пространство.В момента нали забелязваш,че правиш това в което ме укоряваш.Щом съм решила да направя това, значи за мен е важно и го правя на точното място - в моето лично виртуално пространство.Съжалявам ,че се разминаваме отново в разбиранията си но така мисля аз.Нямам нищо против да изразиш мнение по цитираните от мен откъси от книгата.Както казах по-горе за мен са ценни напътствия за живота и за мен е радващо да ги споделя с приятели и хора,които не са ги чели.За мен е интересно да разбера и други разсъждения и мнения по тази тема и да се получи една градивна дискусия.Пожелавам ти хубав ден!
цитирай
3. troina - Блога , и Първа НЕ са ..„твоето лично прост..
08.06 12:56
за мен е важно и го правя на точното място - в моето лично виртуално пространство.

да цитирам ли..Дон Мигел Руис.
бъдете безпогрешни в словото си..
не изящни..Безпогрешни!!
емчее...емчее..
цитирай
4. emi1ts - Здравей отново!
08.06 13:05
В такъв случай и при тези твои разбирания същото важи и за теб.Мога да споделя,че не съм имала никакво желание да съм на "Първа" както казваш.За съжаление се оказа ,че това не зависи от мен и трябваше да решавам и избирам между това да деактивирам и желанието да споделя тази публикация.Както се разбира - избрала съм втория вариант.Колкото до Дон Мигел Руис - това е друга тема.Благодаря ти за мнението.Приятен ден !
цитирай
5. donchevav - Обич, уважение, отговорност, г...
09.06 09:33
Обич, уважение, отговорност, грижа, даване, получаване, богатство, радост - простички истини, изказани от мъдрец. Иска ми се да вярвам, че всеки нормален човек изповядва тази философия.
"...актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност."
Поздравления за чудесно подбрания текст - и за смелостта да го публикуваш! Съжалявам, че нямам възможност за по-същностен коментар, но съм далече от дома със стар телефон и слаб интернет. Какво да се прави - летни неволи:))) Прегръдка, мила Еми!
цитирай
6. emi1ts - Благодаря мила Вени!
09.06 15:13
donchevav написа:
Обич, уважение, отговорност, грижа, даване, получаване, богатство, радост - простички истини, изказани от мъдрец. Иска ми се да вярвам, че всеки нормален човек изповядва тази философия.
"...актът на даване е израз не на лишаване, а на жизнеспособност."
Поздравления за чудесно подбрания текст - и за смелостта да го публикуваш! Съжалявам, че нямам възможност за по-същностен коментар, но съм далече от дома със стар телефон и слаб интернет. Какво да се прави - летни неволи:))) Прегръдка, мила Еми!

Много се радвам, че въпреки трудностите си споделила твоето мнение.За мен това е израз на голяма подкрепа и изпитвам удовлетворение ,че и ти мислиш по този начин.Това единомислие е моята награда за смелостта:)Нека си пожелаем -дано повече хора имат този начин на мислене. Нашият свят ще стане по-добро място за живеене.С пожелание за прекрасни ,свежи ваканционни летни дни мила приятелко!Прегръщам те!
цитирай
7. batogo - !!!:))) Чудесен, стойностен постинг, Еми1!
19.06 09:39
Споделянето на непреходните духовни житейски ценности винаги носи удовлетворение и на споделящия, и на получаващия споделеното... А това прави самия процес полезен и незаменим източник на благодат.
Хубав ден!
цитирай
8. emi1ts - Благодаря!
19.06 10:07
batogo написа:
Споделянето на непреходните духовни житейски ценности винаги носи удовлетворение и на споделящия, и на получаващия споделеното... А това прави самия процес полезен и незаменим източник на благодат.
Хубав ден!

Радвам се ,че ви хареса!И според мен е ценно ,удовлетворяващо и полезно общуването между хора с близки разбирания, особено когато става въпрос за важните житейски ценности!С пожелание за хубави дни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emi1ts
Категория: Други
Прочетен: 527074
Постинги: 288
Коментари: 2558
Гласове: 9220
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930