Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2017 09:05 - 3.12.17
Автор: emi1ts Категория: Други   
Прочетен: 615 Коментари: 4 Гласове:
14

Последна промяна: 03.12.2017 09:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       
                Ценности: Справедливостта – кратка културна история
                              
                                      на една велика идея


image

        Размисли за справедливостта като ценност

Колкото по-красиво звучи една дума, толкова по-многозначен е нейният смисъл. Какво е справедливост? Твърди се, че всяка култура, всяка епоха, разбира под справедливост нещо съвсем различно. Но дали това е вярно? За ранните високи култури това не е вярно. „Справедливост” е идеята, че хората дължат помежду си някои неща и затова дори и на могъщите властници не всичко им е позволено. Още в съставеното около 2100 г. преди Христа „Учение за крал Мерикар” се казва, че египетските владетели трябва да се стремят да властва справедливостта и да подкрепят слабите.

В Китай Конфуций (551-479 г. пр. Хр) препоръчва всички хора да се държат помежду си „като роднини” и да следват златното правило: „Не причинявай на никого друг това, което за самия теб е нежелателно”. Не по-различно се изразява неговият сънародник, философът Мо Дзъ (около 480-380 г. пр. Хр.), на когото дължим първото антивоенно съчинение в историята: „Когато някой от съседите ти открадне праскова, той ще бъде наказан за това. Ако обаче някой открадне цяла една държава, тогава той ще бъде възхваляван като победител.” За философа Мо Дзъ справедливостта е „самият живот” и „където цари несправедливост, там е смъртта.”

Не е ли удивително, че по същото време Сократ (399 до около 470 г. пр.Хр.) мисли по подобен начин, въпреки че живее в съвсем различен край на света? Справедливостта, казва той в творба на Платон, принадлежи към „най-хубавото, което поради самото себе си, както и заради произтичащите от това последици, трябва да бъде обичано от всеки, който иска да бъде щастлив”. Самият Платон (427-347 г. пр. Хр.) дефинира справедливостта като състояние, в което „всеки върши своята работа и прави всичко, което е по силите му”.

Аристотел (384-322 пр. Хр.) също счита, че справедливостта е най-превъзходната сред добродетелите. Тя е по-красива от вечерница и зорница и той също възхвалява справедливостта като добродетел, чрез която „всеки получава своето”. Аристотел разграничава „разпределяща” от „уравновесяваща” справедливост – изключвайки жените и робите. Той знае, че неравенството е изворът на недоволство и на събития, които променят развитието на света. „Като цяло хората прибягват до бунт в търсене на равенството.”

Въпреки това за гръцките философи справедливостта не е кодифицирано право, а преди всичко индивидуално поведение, една „кардинална добродетел”, която тласка всички други добродетели към съвместно „разбирателство”. Точно това е смутило римския стоик Цицерон (106-43 г. пр. Хр.). Той разбираше „справедливостта” не само като индивидуално-етична категория, а като принцип на обществото.    
      
         image  

До времето на запознатия с идеите на Аристотел Тома Аквински (около 1224-1274 г.) представата за справедливостта почти не се променя. Сега това е християнско учение за добродетелите, което политически най-добре се олицетворява от един „справедлив владетел”.

Тежка е участта на този „справедлив владетел” в новото време, защото въздигащата се (икономически) буржоазия считаше патернализма му за непоносим. На свой ред Жан-Жак Русо (1712-1778 г.) разтърси из основи буржоазната концепция за собствеността: „Първият, който е оградил парче земя и се е досетил да каже: Това е мое, беше истинският основател на буржоазното общество. Колко престъпления, войни, убийства, колко мизерия и нищета и колко ужаси би спестил на човешкия род онзи, който би извикал на себеподобните си: „Не слушайте този измамник, вие сте загубени, ако забравите, че плодовете принадлежат на всички, а земята не принадлежи на никого.”

При Имануел Кант (1724-1804 г.) справедливостта вече окончателно не е индивидуална добродетел, а „формалният принцип на възможността за правното състояние сред хората”. Това определение предизвиква и до днес спорове между философите; още Карл Маркс (1818-1883 г.) видя в това една типично буржоазна абстракция. Той предпочиташе да се осланя на Аристотел и мечтаеше за общество, в което е валидно правилото: „Всеки според способностите си, всекиму според потребностите.”

Фридрих Ницше (1844-1900 г.) беше този, който въведе една дълга епоха на морална критика и скептицизъм спрямо справедливостта и ако не всичко е заблуждаващо, то тази епоха приключи едва с големия американски философ Джон Ролс. Ролс (1921-2002 г.) беше убеден, че общественото богатство се създава с участието на всички граждани – и затова всички трябва да имат дял в него. Богатите, за това настояваше Ролс, могат да стават по-богати едва тогава, когато от това печелят и по-бедните.

Това е прочутият „принцип на разликата” на Джон Ролс, но той съдържа недостатъка, че едва ли може да се осъществи в условията на глобализирана икономика. Или напротив? Тогава какво означава „световна справедливост”? В наши дни по тази тема спорят философи като Марта Нусбаум, Амартия Сен, Томас Пог и Райнер Форст.

В едно нещо обаче те ​​са единодушни: тъй като сме граждани на света, ние дължим на самите себе си някои неща и първото нещо, което дължим на себе си, е свят, в който нито един човек вече не гладува. Разбира се, представителите на „реалната политика”, които считат финансовия капитализъм за природно явление, ще се изсмеят на тези неща. Също както съвременниците на Аристотел му са се присмивали, когато той определя най-висшата цел на полиса: справедливостта.

Превод: Господин Тонев: със съкращения от вестник „Ди Цайт”;

image
 http://cao.bg/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB/

 




Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Справедливостта за различните епохи и за различните
03.12.2017 13:55
касти /слоеве на населението/, за различните континенти е различна.
Искам да цитирам св.Тома Аквински, който ми направи много силно впечатление още в студентските години: "Той дефинира четирите кардинални добродетели като: благоразумие, умереност, справедливост и сила на духа. Кардиналните добродетели са естествени и са разкрити в природата, и те са задължителни за всички. Има, обаче три божи добродетеля: вяра, надежда и милосърдие. Те по някакъв начин са свръхестествени и са отделени от другите добродетели с цел, а именно Бог."

Е, това е, Еми:).
Добродетелта Справедливост е една от четирите кардинални добродетели. Морално превъзходство, а не раздаване на "юмручна справедливост", както е в наше време и в нашите географски ширини ...

Поздрави, Еми!
цитирай
2. emi1ts - Благодаря мила Катя!
03.12.2017 14:27
katan написа:
касти /слоеве на населението/, за различните континенти е различна.
Искам да цитирам св.Тома Аквински, който ми направи много силно впечатление още в студентските години: "Той дефинира четирите кардинални добродетели като: благоразумие, умереност, справедливост и сила на духа. Кардиналните добродетели са естествени и са разкрити в природата, и те са задължителни за всички. Има, обаче три божи добродетеля: вяра, надежда и милосърдие. Те по някакъв начин са свръхестествени и са отделени от другите добродетели с цел, а именно Бог."

Е, това е, Еми:).
Добродетелта Справедливост е една от четирите кардинални добродетели. Морално превъзходство, а не раздаване на "юмручна справедливост", както е в наше време и в нашите географски ширини ...

Поздрави, Еми!

За мен е полезно и ценно споделеното от теб!Много ценя знанията оцелели във времето на великите философи като Сократ,Конфуций,Аристотел, който се счита за баща на много от съвременните науки. Тази синтезирана информация мисля ,че е много ценна и за това реших да я споделя!Благодаря за подкрепата в тази важна и за днешната реалност кауза- развитието и осъществяването на великата идея за постигане на справедливостта и огромното й значение за развитието ни!

цитирай
3. stela50 - Поздрави за постинга, Еми !
03.12.2017 18:43
..."Истината и справедливостта превишават всичко, защото само от тях зависи величието на нацията." - Емил Зола
цитирай
4. emi1ts - Благодаря мила Таня!
03.12.2017 19:26
stela50 написа:
..."Истината и справедливостта превишават всичко, защото само от тях зависи величието на нацията." - Емил Зола

Много добра мисъл!Искрено се надявам да постигнем напредък и развитие в тази посока!Харесах мисълта на Сократ за справедливостта : „..най-хубавото, което поради самото себе си, както и заради произтичащите от това последици, трябва да бъде обичано от всеки, който иска да бъде щастлив..”!Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emi1ts
Категория: Други
Прочетен: 566176
Постинги: 301
Коментари: 2668
Гласове: 10248
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930