Ошо: Какъвто си със себе си, такъв си с другите

Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг. Твоите така наречени светци, които са толкова сурови към самите себе си, само се преструват, че са мили към другите. Това не е възможно. Психологически не е възможно. Ако не можеш да си мил към себе си, как можеш да си мил към другите?

Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Нека това да бъде основното. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите – а ти си бил обучаван да мразиш себе си. Никой никога не ти е казал “Обичай себе си!” … Ние винаги сме свикнали да мислим, че за да обичаме се нуждаем от някой друг. Но ако не го научиш със себе си, за теб няма да е възможно да го практикуваш с другите.

Всяка любовна история е нестабилна. Рано или късно, всяка любовна история става много отровна. И как това става? Всеки казва че е любящ, и двамата постоянно казват, че обичат. Бащата казва, че обича детето; детето казва, че обича бащата. Майката казва, че обича дъщеря си, и дъщерята казва същото. Братята казват, че се обичат. Целия свят говори за любов, пее за любов…но можеш ли да намериш място толкова много лишено от любов? Не съществува и капчица любов – а има планини от думи, Хималаи от поезия за любовта.

Изглежда, че всичката тази поезия е само за компенсация. Тъй като ние не можем да обичаме, ние по някакъв начин трябва да вярваме чрез поезията, пеенето, че ние обичаме. Това което ни липсва в живота, го слагаме в поезията… Това, което ни липсва в живота, го слагаме във филма, в романа. Любовта е напълно отсъстваща, защото първата стъпка все още не е направена.

Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце. Ти не си, за да си някой друг; от теб не се очаква да направиш нещо, което не ти принадлежи. Ти си просто да бъдеш себе си. Отпусни се и просто бъди себе си. Уважавай своята индивидуалност и имай смелостта да се подписваш със своя собствен подпис. Не имитирай подписите на другите.

Когато не се опитваш да бъдеш някой друг, тогава просто се отпускаш; тогава идва и милостта. Тогава си пълен с величие, с изобилие, с хармония… защото няма конфликт! Няма накъде да отиваш, няма за какво да се биеш, да насилваш себе си… Ставаш невинен.

И в тази невинност, ти ще изпиташ състрадание към самия себе си. Ще се почувстваш толкова щастлив със себе си, че дори и божественото да дойде и да почука на вратата ти и да каже: “Би ли искал да станеш някой друг?”, ти ще кажеш “Да не си полудял? Аз съм съвършен! Много ти благодаря, но никога повече не прави това – аз съм съвършен такъв, какъвто съм.”

В момента, в който ти си казал на съществуванието “Аз съм перфектен, такъв какъвто съм, аз съм щастлив такъв, какъвто съм”, е това, което на Изток казваме shraddha – доверие – тогава си приел себе си и в приемането на себе си, ти си приел своя създател. Отричайки себе си, ти отричаш своя създател.

Просто виж основното! Просто бъди себе си и помни, че ти не можеш да бъдеш нещо друго, каквото и да правиш. Всички усилия са напразни. Ти просто трябва да бъдеш себе си…

              https://poznanieto.bg

 

Има една мисъл: "Адът – това са другите". Дори адът – това да са другите или самата аз, няма никакво значение, защото човек има способността да промени това.

Много трудно свиквам с тази философия, с която днешните поколения сякаш се раждат...да обичаш първо себе си, да търсиш забавленията в живота, да си казваш всеки ден колко си перфектен - ти, децата ти, животът ти...да бъдеш себе си, каквото и да означава това:)))
Какво да се прави - учим се в движение! Прочетох с интерес! Благодаря ти, мила Еми! Прегръдка!

Да,осъзнаването ,че имаме избор и той зависи от нас е ценно!Всеки сам ,чрез своите избори прави живота си!Най -сигурното нещо е промяната - със или без нашите осъзнати действия в избраната от нас посока!Хубава вечер ти пожелавам!

Разбирам те много добре- говориш за проявата на онзи откровен егоизъм при някои хора ,които изискват и мислят ,че всичко е създадено единствено за тях и че света всъщност се върти и се интересува единствено от техните потребности и желания!Този егоцентризъм стигащ до нарцисизъм е наистина много неприятен и вреден дори за този,който го проявява!В тази публикация става въпрос за нещо съвсем различно - осъзнаването,умението да разбереш какво значи да обичаш като направиш първата крачка- да разбереш и приемеш себе си!В днешно време вече мисля, че на повечето от нас става ясно ,че без да разбираш начина по-който да обичаш себе си нищо материално или някой друг може да допринесе за това да се чувстваш щастлив,удовлетворен!Осъзнавайки.че всъщност е необходимо да разбереш,да откриеш своите уникални качества,талант проявата на които те карат да се чувстваш радостен,удовлетворен е важно и има голям смисъл в живота !Освен това разбирайки пълноценно себе си ,своите предимства и недостатъци ,разбираш по-добре и хората около себе си и по този начин успяваш и към тях да бъдеш по-толерантен!Това според мен се постига трудно и със сигурност изисква време опит ,усилия и търпение но си заслужава усилията !Надявам се да съм успяла да обясня моите разбирания по тази важна за мен тема!С пожелание за хубав дни мила Вени!Прегръдки!