Днес срещнах  позната ,вече на възраст приятна жена.Поразговорихме си за първия учебен ден.На сбогуване ми каза ,една позабравена от мен фраза :Ами като махнем   лошото,остава само хубаво:)
Стана ми приятно от позитивния смисъл!Усмихнахме се една на друга!
Във връзка с първия учебен ден-Честит празник на всички ,заети в тази сфера!
Ето и този текст по долу напомняйки ни,че и ние сме били деца и все още има нещо останало от детството,което не трябва да губим а да си го припомним и доразвием в настоя щия момент!





Аеробика за душата автор:Назиа Малик

Помните ли как като малки задавахме онези „правдободобни“ въпроси: „Защо Луната не пада от небето?“, „Защо не виждаме призраците?“. И после, когато остаряхме, хормонът на растежа на детето в нас спря развитието си, заради липсата на аеробика за душата и защото забравихме да се забавляваме.

Не би ли Ви харесало да изживеете онези дни отново, когато разказите за призраци ни плашеха до смърт, а пускането на хвърчило ни изпълваше с необуздано веселие? Ако в този момент се чудите за какво точно бълнувам, значи вероятно съм постигнала целта си.

Смисълът е, че сме загубили нашето чувство на учудване и сме станали изтощени възрастни. Скептични, строги, притеснени и обременени, с твърде много информация, задръстваща мозъка ни. Неспиращата ни нужда за скорост, за притежание и информация е убила нашата смахната и чудата страна. Забравили сме да се кикотим силно и да сме игриви. Просто да се сгушим до огъня и тихо да наблюдаваме снежинките през прозореца навън. Просто да стоим и да се взираме.

   Много от нас са се превърнали в уморени от живота възраст ни,загубили чувството си на учудване и увлечението към прости чудеса.

 

 Не искам да звуча проповеднически, но ме тревожи, когато слушам разговори, циркулиращи само около теми като работа, кариера и придобиване на материално богатство.

Аз не се пазя от тези теми, те са съществена част от развиващия се свят. Но чувствам, че трябва да има нещо допълнително в живота ни, нещо отвъд материалния свят. Някакво неуловимо внимание, добавено към качеството на живот, уловен в търговско надбягване.

Често получавам различни отговори, когато питам хората: "Какво правиш със себе си цял ден?“. Някои повдигат вежди и казват: „Работя, естествено.“ Или „Ами, грижа се за дома, за малките си деца, прането, готвенето,  домакинството.“ Въпреки всичко, погледът, който ми отправят, изглежда казва: „Защо? Нямаш ли какво да правиш?“. 
Веднъж, смело перефразирах моя въпрос и попитах: "Какво правиш за себе си?“ защото дълбоко вътре в мен знаех, че всички отговори са свързани със задължения, професионален живот, работа, мисли за кариерата. Отговорите бяха: „Не знам какво да кажа.“, „Твърде съм уморен на края на деня, за да мисля нещо за себе си.“, „Ах, веднъж в годината си взимам почивка.“ 

Основната концепция за живота за повечето хора е, че ако няма материално занимание, печеливша работа и може би видима служба към обществото, човекът всъщност не прави нищо.

  
За такива хора идеята да не правиш нищо е близа до светотатство.

 

Моята идея не е за превръщане на "жадното за печалби общество" в една голяма група от не правещи нищо хора, дъвчещи фастъци на улицата с онова „всичко трябва да е добре в света“ мързеливо отношение. Чувствам, че неосезаемото обогатява вътрешния ни свят, докато продължаваме да вършим задълженията и работата във външния.

 

Нашият външен свят е като филмов екран от събития, хора и неща, които идват и си отиват. По-често този външен свят е така пленителен, че ние лесно попадаме в капана му и губим чувството си на почуда и детската способност за лични радости.

Моята идея е да позволим на сърцето да бъде отцепник, незачитащ обществените норми, да избягаме в свободните поля на въображението си, да позволим на душата да блуждае свободно и да се втренчваме смаяно в  позлатените от залязващото слънце морски вълни. Пътищата не винаги са гладки; всички минаваме през онези раздрусващи пътувания по пътя на живота.

Идеята да правиш нищо всъщност е изкуство, което веднъж овладяно, ще направи външния свят много по-вълнуващ и стойностен. Да правиш нищо от време на време и просто да наблюдаваш как тихо светът си върви, ще ни помогне да открием онзи мирен център вътре в нас. 

Всеки път, когато сме изправени пред неизбежно духовно, емоционално или финансово напрежение, всичко, което трябва да направите, е да се обърнете навътре към себе си. Освен това си поставете за цел да „правите нищо“ поне за един ден през живота си, веднъж в месеца поне. Седете кротко в стая или навън, под дърво, и бъдете много тихи. Много отпуснати.

Почувствайте се свободни понякога да "правите нищо" Търкулнете се по тревата, протегнете се дълго в леглото, позволете на слънцето да целуне клепачите ви, докато се плъзгате в нищото. Или просто наблюдавайте катериците, гонещи се по дърветата, поразени от учудване като четириго дишно дете.  
 
                     

 Назиа Малик                                     източник:"credobonum.bg"

Детето в човека не умира никога. Всеки един от нас си е едно дете малко или много. Няма по смешни хора от тези, които се вземат прекалено на сериозно и се опитват да потиснат детското в себе си. Живеем в свят, в който е недопустимо да се държим по детски. Макар да ни се иска това да не е така, ние се стараем да бъдем "големи човеци". Едва когато човек остарее и изкуфее и забрави за всички правила в живота, детето в него се завръща.

...в тоя век на
на ракети, гонещи звездите
на предмети, скорости, открития
сред които истински човек е
онзи малкият
с голямото сърце, преляло
от любов и доброта,
онзи малкият заслушан в песента
за горичка и за зайче бяло,
с длан държала кукли и цветя
и готова
само да погали.
(Д.Ненчев "Детска длан" )

Човек трява съхрани колкото може повече от онази детска нежност и чистота....
но определено трябва и да порасне ( да не разчита на тотален протекционизъм).

Много ценен коментар!И аз мисля така както и авторката всъщност!
Това не е просто приумица или прищявка а важна част от това да ни е
по-истински ,пълен с повече емоции живота!Да се чувстваме по-свободни и
по-щастливи!
Поздрави!Хубав ден:)

детето в мен да изчезне. Харесва ми и си го отглеждам с любов :))))) Само така няма да се превърнем в "изтощени възрастни". Поздрави и хубава вечер от мен!

Правиш най-доброто за себе си и винаги си пълна с много любов нали!
Публикацията е по принцип,насочена към по широк кръг от хора!
Мисля,че аз лично също има какво да развивам в тази посока и затова
реших ,че може да е от полза и за други хора!
Благодаря Диди!Приятен ден!

Да, животът твърде се комерсиализира... Често материалният прогрес е свързан с духовен регрес...
Хубава вечер!...

Поздрави!Хубава вечер!

Привет!:))
Еми, децата са цветна градина и нека винаги цъфтят сред лъчистата наша обич и закрила!
Поздрави, мила, хубава нощ!<3

Приятно е общуването с хора, в които не е изгаснала тази детска искра...
Много хубава статия!
Лека вечер!

Първо за прекрасната музика!Много се радвам също,че отново си тук!<3<3
И напълно съм съгласна с теб-децата са най-красивата,най-ценната част от човечеството!Да ги закриляме,да им помагаме,да ги обичаме...още повече!
Поздрави и от мен!Успешна седмица ти желая мила !<3

Поздрави!Хубав ден и успешна седмица ти желая!

Препрочитам , от време на време, Хорхе Букай. :)
Ето един цитат :
" В нас живеят децата, които някога сме били, но тези деца могат да ни направят зависими. Детето излиза на бял свят и завладява личността ми :
Когато съм изплашен,
когато усетя, че нещо се случва,
когато съм обзет от тревога,
когато се страхувам,
когато се чувствам изгубен,
когато съм объркан...
Когато това стане, единственото решение е някой външен човек, някой възрастен, да се погрижи за мен. Точно поради тази причина не вярвам в независимостта.
Защото не мога да отричам детето, което живее в мен.
Защото не вярвам, че това дете може да поеме изцяло грижата за себе си. Вярвам обаче, че когато пораснем, в нас заживява и по един възрастен човек. И точно той, а не друг възрастен, ще се погрижи за детето в нас.
Това е самозависимост."
Дали наистина не се страхуваме прекалено от несигурността на детето в нас ?!

Хубава вечер!:)

Много интересно!Това според мен е и другата част от детето в нас!
Освен да е игриво,спонтанно,закачливо ,детето в нас може да се чувства изгубено,объркано и изтръпва от страх понякога!
Всичко е взаимосвързано и както винаги от" възрастния" човек в нас,зависи най-много:)
Благодаря отново Вили за ценния коментар!
Поздрави!Приятна вечер!